Пропускане към основното съдържание

Изкуството иска жертви!



Какво ли не се прави в България в името на изкуството и красотата... Ето какво великолепно доказателство за силата на родното преклонение към тези две свещени думички стигна до мен.

Слушайте сега:

17 годишно момиче от Стара Загора е брутално пребито от съученичка. Съобщението е от полицията и е факт: „На 6-ти април в 00:28 часа във Второ районно полицейско управление е получено съобщение от Центъра за спешна помощ в Стара Загора за прието лице с контузии по главата. Дошлите на място полицаи установили, че пострадалата е 17-годишната старозагорка С. К. (Мис Стара Загора за 2012 г....) Тя разказала, че малко по-рано нейната съученичка Е. Ш., ѝ нанесла няколко удара с твърд предмет по главата пред входа на блока, в който живее“.

Родителите на пребитото момиче разказали, че то било причакано пред входа на кооперацията и докато се опитвало да отключи входната врата, било нападнато в гръб. Три удари били нанесени по главата на С. К. С метална палка!!! И така – С. К. е настанена в Неврохирургичното отделение на УМБАЛ "Д-р Стоян Киркович" със съмнение за комоцио. Е. Ш. пък е задържана в ареста за 24 часа.

Нещо ново? Бой между съученички – напълно обикновена новина. Ежедневие. Е, вярно, с метална палка, довела до контузии по главата и съмнение за комоцио... Вероятно бой за момче, помислих си, осъзнавайки еволюцията на женската еманципация. Но не бях прочел съобщението докрай. Когато видях финала му, се изпълних с преклонение към изкуството, защото се оказа, че двете момичета са се сбили за следното:
Побойничката Е. Ш. се е снимала във видеото към песента ”Download” на рапъра Титана (!!!), а пребитата С. К. е била звездата във видеото “Бавно ZGZ” на споменатия рапър...“ Внимание сега: „Предполага се, че повод за скандала е спор за главната роля в предстоящото заснемане на видеото към песента „Ханибал“ на Титана и Киндера“.

Ето значи защо се причакват 17 годишните момичета по входовете на кооперациите в Стара Загора след полунощ и се млатят по главите с метални палки! За изкуството! В името на красотата! Браво, титанични момичета! Адмирации, Титане! Вече с нетърпение очаквам клипа на „Ханибал“, за да видя дали там ще има момиче с контузии по главата или такова, размахващо метална палка.

Да живее изкуството! И красотата, защото тя ще спаси света! Па макар и да си помогне малко с метална палка...

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит