четвъртък, 28 май 2015 г.

Розата

Fun how everything was roses
When we held on to the guns
Just because you're winnin'
Don't mean you're the lucky ones 
Guns N' Roses - „Breakdown




В една февруарска сутрин, когато пролетното слънце безмилостно разтапяше последните снегове по покрива на училището, видях, че е красива. Случи се цяла една година след като я срещнах за първи път. Споделих това с момчетата от класа, които ми се изсмяха и оттогава започнаха да ме наричат "малкия принц". Защото, казаха, нали той разправяше, че красивото било невидимо за очите. На другия ден, когато тя влезе в часа по история, тайно я погледнах отново. Както винаги – свела ниско светлокафявите си очи, докато затваряше тежката врата зад себе си. После бавно, с походка на кошута, извървя четирите крачки до мястото си на първия чин. Отметна естествено къдравата си кестенява коса, в която се оглеждаха слънчевите лъчи, отпусна ръцете си на чина и леко приведена напред зачака началото на урока.
Точно в този миг към нея полетяха няколко топки от смачкани листа от тетрадки, в косата ѝ се закачи един хвърлен химикал. Тя го напипа с ръка, измъкна го от къдриците си и го остави с плавно движение на чина пред себе си. Момчетата се кискаха. Тя не се обърна. Не им каза нищо. Учителката влезе след секунди и както обикновено, нищо не разбра.

сряда, 27 май 2015 г.

Гьобек блаженства (из светото писание на Инженера - част 2)


А Инженерът, като видя множествата, изкачи се на сцената; и когато застана, поклонниците Му дойдоха при Него.
И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

Блажени богатите на салфетки, защото е тяхно биадското царство.

Блажени кючекините, защото те ще се гологъзят.

Блажени гледащите, защото те ще съберат мат'риала.

Блажени, които гладуват и жадуват за чалгата, защото те ще избухнат в биада.

Блажени силиконовите, защото на тях ще им се показват циците.

събота, 16 май 2015 г.

С един по-малко

Проектът Лудогорец. Добрият и примерен бизнесмен, който знае как се прави отбор за Шампионска лига от нищото... Големите победи, пълният национален стадион, мачовете с Реал, Валенсия, Лацио, Ливърпул, Базел, ПСВ... И да се изплюеш като прост селянин върху всичко това, което сам си постигнал, да си покажеш глупостта, арогантността и аграрния манталитет... Срещу един журналист, който нещо решил да те попита – защо не била пълна докрай новата ти трибуна. Някой ще каже – не е чак толкова важно. Не. Важно е. Не може да се държиш с друг човек като прост каруцар (да ме прощават някои от каруцарите за сравнението) и да го обиждаш, да го блъскаш и гониш, да беснееш (под звуците на пеещата Цеца!), демонстрирайки превъзходството си, само защото се смяташ за велик, че си построил една трибуна (част от парите си получил от държавата...), викнал си Цеца да ти пее, а си се изтупал в ложите барабар с двама отявлени любители на джаза - Боби и Бойко... Между другото Бойко, горкия, час и половина бил летял с военен хеликоптер, само и само да присъства на откриването на знаменитата трубуна „Моци”... Каква саможертва само, даже не бил останал да послуша Цеца...