Много си ни е хубаво в
нашето блато. Е, някои се оплакват, че
било много тинесто и със застояла вода.
Че някой ни окрал водните лилии и
тръстиките. А други разправят, че
съществували и други места далече от
блатото - красиви планини, широки поляни,
топли морета, гъсти гори... Там, казват,
ухаело на цветя, на борови иглички, на
люляци, на чистота, на щастие. Но на нас
тук си ни е по-спокойно. В блатото е
сигурно. Познато.
Блатото ни си е красиво,
нищо че е малко мръсничко и намирисва.
Който и да дойде, казва колко е прекрасно
при нас, какви сме гостоприемни и колко
красиво ни плуват момичетата. И си имаме
цели четири сезона. Лятото ни е топло.
Зимата ни е студено. Прелест!
