Този път не ни излъгаха!

„Добър вечер, уважаеми зрители. В навечерието на редовните парламентарни избори през 2018 година е време да направим една ретроспекция на последните 4 години в България. След предишните избори, провели се през 2014 година, в държавата се случиха толкова много неща, че е трудно да бъдат описани в рамките на един кратък репортерски разказ. Най-важното, което всички българи разбраха през това време е, че този път политиците не са ги излъгали.

Няколко дни след като започна работата на 43-тото Народно събрание партиите в него постигнаха пълно съгласие по основните приоритети на страната. Създаденото стабилно правителство и парламентът изпълниха основната си задача – да възродят държавността и да създадат икономически и социални предпоставки за успеха на нацията. Един от първите ходове на новите управляващи партии беше отказът от държавна субсидия. Правителството направи нужните реформи и благодарение на съгласието в парламента се взеха трудни, но важни за нацията решения. В резултат бяхме свидетели на стабилизиране на държавата и институциите и стабилно управление на реформите.

Изгубени в програмата

Бай Петко-Младежа стана още в 4 сутринта. Побърза да слезе на приземния етаж на къщата, където беше селската кръчма. Забърса трите маси, сложи пет бутилки мастика във фризера, зареди нов кег с наливна бира, после се зае да мие купените вчера картофи, домати, краставици, лук и люти чушки. Събуди жена си в 5 часа и ѝ даде следните задачи – да смете кръчмата, да измие прозорците, след което да подготви специалитетите на заведението: шопска салата, картофена салата, кебапчета, кюфтета, шкембе чорба и пържени картофи. През това време бай Петко смени една изгоряла крушка и отиде да наточи домашно вино от мазето. Днес беше най-важният ден в годината – денят на изборите. И кръчмата щеше да започне да се пълни с посетители още преди обед...

Селото се гордееше със своите „будни“ жители – винаги беше на едно от първите места по избирателна активност. А секцията беше единственият повод за оживление около отдавна затвореното училище, което се намираше точно срещу кръчмата на бай Петко и въпреки забраната за продажба на алкохол и агитация в изборния ден, пластмасовите масички се пълнеха с дядовци, които се черпеха и обсъждаха защо и за кого са гласували. Политическите пристрастия на старците не бяха тайна за никого и всеки път след избори те повтаряха едно и също, но го правеха с присъщата за възрастта им патетика.