(f)Art или за съвременното изкуство... в кавички

С този текст аз по три начина ще допринеса за съвременното изкуство. Не се смейте! Бъдете търпеливи и ще ви възнаградя. Но имайте предвид, че съм взел взел по една кавичка в ръка и съм оградил с тези кавички всичко, което пиша. Особено думата изкуство – нейните кавички са по-големи от паметника пред НДК.

И така...

Съвременното изкуство е в интернет. То е кратко. Ясно. Лаконично. Изреченията са от максимум 6 думи. Даже 6 го пишем с цифра, защото така по-бързо се чете. Много важно е да има и кратки абзаци. За да не се изморяват очите на читателя.

Микроизкуство. Даже думичките трябва да са кратки.

Разкази от 40 думи, но с неочакван край. Или разкази с по 6 думи. С още по-неочакван край... Досущ по примера на Хемингуей, който едва ли би предположил, че някой ден най-четеното му произведение ще е разказът от 6 думи. Ако не сте го чели, питайте Гугъл.

Annoyed Birds

Има ли нещо, с което българинът не може да се примири? Предлагам на социолозите да направят проучване, защото ми е много любопитно, дали съществува някакво явление, което да може да ни ядоса истински...

Ние сме най-добри в раздразнението. До такава степен сме се усъвършенствали, че всичко ни дразни. Дразни ни снегът, дразнят ни наводненията, дразнят ни политиците, дразни ни националният отбор по футбол. Не само това. И дупките по пътищата, и Мая Манолова, и безпаричието, и прокапалият бойлер вкъщи. През зимата ни дразни студът, а през лятото – горещината. Дразни ни работата, но не по-малко ни дразни и безработицата. Излезте днес на улицата и се загледайте в лицата на хората – трудно ще откриете някое, на което не се чете раздразнение.

Но кое е това нещо, което може да ни ядоса? Има ли вероятност от нещо да ни прекипи? Да спрем да мрънкаме и да започнем да крещим?