Ние
помним.
Дошли
сме някога от изтока, предвождани от
храбри конници, за да открием нашата
земя. Нарекли сме тази земя родна, въпреки
че сме дошли отдалеч, защото тя ни е
пленила с красотата на лицето си и с
благата, излизащи от недрата ѝ. Обикнали
сме я като родна майка тогава, когато
тя е била млада и чисти морски вълни са
миели бреговете ѝ. Сега тя е стара. Но
горда ли е със синовете си?
Били
сме велики воини, владели сме земи до
три морета. Спирали сме зверски
нашественици. Били сме страшилища за
всички племена на изток и на запад, на
север и на юг. Страшни и непобедими царе
са падали на колене, за да просят милост
от нас, кръвожадни войни са прекланяли
глави пред нашите мечове. Били сме сноп.
Били сме юмрук. Сега сме семена във
вятъра.