четвъртък, 25 декември 2014 г.

Коледна история за момиче и пистолет




Момичето се казва Ива Искренова. Тя е на 11 години. С дълга кестенява коса и светлосини очи. Родена е в София и живее с майка си в малък апартамент на последния етаж на красив блок с изглед към фонтана на Южния парк. Любимата ученичка и на учителите, и на съучениците. Перфектното дете, гордост за родителите си. Освен отличните оценки, тя ходи на пиано, латиноамерикански танци, йога, волейбол и класически балет. Всяка събота и неделя чете по един сборник с разкази на английски. Справя се сполучливо с всичко. Но у нея има още нещо. Необичайно.
Още от тригодишна Ива обичаше да си играе с пистолети. Докато приятелките ѝ обличаха и гримираха кукли, готвеха и гледаха филмчета за принцеси, тя бавно подреждаше своята любима колекция от пистолетчета играчки с всевъзможни размери и форми. Майка ѝ правеше всичко възможно да насочи вниманието ѝ към обичайните за останалите момиченца дейности, купуваше ѝ роклите на всички героини на "Дисни", но Ива не задържаше вниманието си на тях повече от 3 минути. От друга страна, пистолетите бяха интересни, специални, красиви. Баща ѝ, който работеше в Лондон и се прибираше веднъж годишно, винаги носеше със себе си все по-реалистични копия на бойни, газови или въздушни пистолети, купени от най-скъпите магазини за играчки в английската столица. Ива растеше, но страстта ѝ към пистолетите оставаше неизменно, въпреки всичките усилия на майка ѝ...

четвъртък, 11 декември 2014 г.

INБОКС (+16)

На 16 октомври, понеделник, след като се прибра от работа, 46 годишната детска учителка Преслава Калайджиева седна в празната стая на своя син, за да прочете на спокойствие някоя друга клюка в социалните мрежи. Тогава видя в долния десен ъгъл да екрана да свети надписа "Inbox - 1 (имате непрочетено съобщение)".
- Валери! Имаме писмо от детето! - изкрещя учителката и след около 30 секунди по коридора на апартамента им се чу влаченето от чехлите на половинвековния футболист Валери Калайджиев. Той беше легендарен стопер на отборите "Атлетик" (Куклен), "Вихър" (Белозем) и "Секирово" (Раковски) и понастоящем играещ треньор на "Нутрасуит" (Гемеово).
Ето какво прочетоха семейство Калайджиеви на компютъра си (без редакторска намеса, в скобите са пояснени само най-емоционалните им изблици):

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Сблъсък на галактики

Във Факултета по журналистика ни учеха, че една новина трябва да отговори на няколко основни въпроса. Кой? Къде? Кога? Как? Отговарям бързо. Преди една седмица, в „София, братче, центъра на просветата“, с ударна вълна, разпространила се във времето и пространството, се сблъскаха два галактики. Културата. И Слави Бинев.

Галактическата българска култура редовно участва в подобни сблъсъци. Носейки се в мултикултурната вселена, тя сякаш е разположена така, че да привлича ударите на околните. Само в последните 25 години тази галактика получава от всяко правителство и всеки парламент по няколко звезди, които се опитват да я озарят със собственото си великолепие. Сега обаче културата има срещу себе си не просто някое мимолетно сияние, а друга галактика. Може би и това е причината ударната вълна от сблъсъка все още да не е отшумяла, въпреки че българите сме свикнали да бъдем свидетели на астрономически глупости, сътворени от политиците.