Коледна история за момиче и пистолет

Момичето се казва Ива Искренова. Тя е на 11 години. С дълга кестенява коса и светлосини очи. Родена е в София и живее с майка си в малък апартамент на последния етаж на красив блок с изглед към фонтана на Южния парк. Любимата ученичка и на учителите, и на съучениците. Перфектното дете, гордост за родителите си. Освен отличните оценки, тя ходи на пиано, латиноамерикански танци, йога, волейбол и класически балет. Всяка събота и неделя чете по един сборник с разкази на английски. Справя се сполучливо с всичко. Но у нея има още нещо. Необичайно.

Още от тригодишна Ива обичаше да си играе с пистолети. Докато приятелките ѝ обличаха и гримираха кукли, готвеха и гледаха филмчета за принцеси, тя бавно подреждаше своята любима колекция от пистолетчета играчки с всевъзможни размери и форми. Майка ѝ правеше всичко възможно да насочи вниманието ѝ към обичайните за останалите момиченца дейности, купуваше ѝ роклите на всички героини на "Дисни", но Ива не задържаше вниманието си на тях повече от 3 минути. От друга страна, пистолетите бяха интересни, специални, красиви. Баща ѝ, който работеше в Лондон и се прибираше веднъж годишно, винаги носеше със себе си все по-реалистични копия на бойни, газови или въздушни пистолети, купени от най-скъпите магазини за играчки в английската столица. Ива растеше, но страстта ѝ към пистолетите оставаше неизменно, въпреки всичките усилия на майка ѝ...

INБОКС (+16)

На 16 октомври, понеделник, след като се прибра от работа, 46 годишната детска учителка Преслава Калайджиева седна в празната стая на своя син, за да прочете на спокойствие някоя друга клюка в социалните мрежи. Тогава видя в долния десен ъгъл да екрана да свети надписа "Inbox - 1 (имате непрочетено съобщение)".

- Валери! Имаме писмо от детето! - изкрещя учителката и след около 30 секунди по коридора на апартамента им се чу влаченето от чехлите на половинвековния футболист Валери Калайджиев. Той беше легендарен стопер на отборите "Атлетик" (Куклен), "Вихър" (Белозем) и "Секирово" (Раковски) и понастоящем играещ треньор на "Нутрасуит" (Гемеово).

Ето какво прочетоха семейство Калайджиеви на компютъра си (без редакторска намеса, в скобите са пояснени само най-емоционалните им изблици):

Сблъсък на галактики

Във Факултета по журналистика ни учеха, че една новина трябва да отговори на няколко основни въпроса. Кой? Къде? Кога? Как? Отговарям бързо. Преди една седмица, в „София, братче, центъра на просветата“, с ударна вълна, разпространила се във времето и пространството, се сблъскаха два галактики. Културата. И Слави Бинев.

Галактическата българска култура редовно участва в подобни сблъсъци. Носейки се в мултикултурната вселена, тя сякаш е разположена така, че да привлича ударите на околните. Само в последните 25 години тази галактика получава от всяко правителство и всеки парламент по няколко звезди, които се опитват да я озарят със собственото си великолепие. Сега обаче културата има срещу себе си не просто някое мимолетно сияние, а друга галактика. Може би и това е причината ударната вълна от сблъсъка все още да не е отшумяла, въпреки че българите сме свикнали да бъдем свидетели на астрономически глупости, сътворени от политиците.