ТЕРЗИЛЪЦИ

         Често, докато се разправям с поредния пътник, възмутен от липсата на чекирания си багаж, си спомням за Калин Калоянов. За последната ни среща. И за онази история, която беше започнала много преди вечерта, в която Калин загуби всичко. Странно е, но обикновено мисля не за друго, а за последния му сън. Няма откъде да го разбера, но винаги ще съм сигурен, че в онази последна нощ преди осем години, в своето твърдо легло, в малката си стаичка на втория етаж на хижата, Калин Калоянов не е сънувал нито своите пресъхнали златни реки, нито разтопената си метална маска.            Знам, че в онази последна нощ той е сънувал едно цвете.            * * *   Металната маска. Така го бяха наричали всичките му приятели в Лас Вегас. До онази вечер, в която загубил всичко, животът на Калин бил едно непрестанно издигане. От мой съученик в Джунглата, гим...

  (откъс от романа "Звезди под клепачите")           Момичето е облечено в черна рокля. Първоначално Йосиф не я забелязва. Долавя лек повей край себе си. Усеща стъпката ѝ. Не я вижда, нито чува. Усеща я. Няма и как да я чуе – в закрития вагон се смесват хаотичн o гласове на пътници, а отвън пищи свирката на кондуктора, която подканя всички да заемат местата си, за да може парният локомотив да въздъхне тежко и да потегли по пътя към Рилската обител.           Чак тогава, след като влакът поема по тесните релси и гара Кочериново остава нейде назад, Йосиф се осмелява, уж случайно, да погледне натам, където е тя. И вижда лицето ѝ, удобно скрит зад възрастните мъж и жена, които седят непосредствено пред него и непознатия му спътник отдясно, който сякаш се е облял с половин литър одеколон. Но Йосиф не усеща миризмата, защото           гледа лицето ...

(откъс от ръкописа на романа „Звезди под клепачите” )    Вижда себе си в прозорец, превърнат от мрака навън в огледало. Тя е възрастна жена. Облечена в черни дрехи. С черен шал. В траур. Навън е тъмно, но тя чувства, че градът е непознат. Годината също не може да се разбере по нищо. И все пак... тя знае, че навън, в двора, цъфтят керемиденочервени рододендрони. Тя се обръща с гръб към прозореца и пред себе си вижда врата. И знае, че трябва да почука на тази врата. Прави го – леко и ненатрапчиво. И момчето ѝ отваря бързо. Изглежда изненадано, защото не очаква никого. Защото досега никой не го е посещавал там. Особено по това време, на границата между деня и нощта. Той ли е това? И защо е толкова млад? Тя се оглежда отново – в кехлибарените му очи. Зряла дама, с един крак отвъд средната възраст – около петдесет и пет или дори шейсет годишна. Изцяло в черно. Но знае, усеща, че за него е неузнаваемо привлекателна. С тази чуплива коса, чийто цвят му напомня нюанси на е...

(откъс от романа "Хроники на неведомото") Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всички ни, не, кънтеше в душите ни... а аз стоях като истукан и гледах. Не него, ослепелия ...

(откъс от романа "Отлъчване")   Накрая искам да ти разкажа и какво запомних от дядо си Янкул. Този суров и страшен човек, който задуши младежките ми години с безкомпромисния си и зъл характер, когото мразех до безкрайност и само тази ненавист ме накара да избера професията си и пътя си в живота, който сега лежи в земята, без да съм пролял нито една сълза за него... Същият този дядо Янкул, когото кой знае защо с майка ти решихме да посетим една вечер, късно след вечеря, когато се връщахме в София от почивка в Мелник, минавайки покрай онзи омразен за мен град... Този твой прадядо тогава отвори вратата на старата си триетажна къща и наред с познатата ми до болка миризма на старо изгниващо дърво, на прага ни посрещнаха две огромни старчески сълзи. Като тежки капки на внезапно рукнал от нищото летен дъжд, тези горещи сълзи, излезли от суровите сини очи, вторачени в твоето бебешко личице, се търкулнаха от набразденото му зло лице с волева челюст и тупнаха тежко на прага, напу...

(откъс от романа "Отлъчване")   Събухме обувките си и тръгнахме по пясъка, отдалечавахме се от злополучната дискотека, минавахме край други заведения, пияни хора ѝ подсвиркваха, влюбени двойки се търкаляха по плажа, някъде бяха запалили огньове и подрънкваха на китари, мрачното море ревеше с последните си августовски издихания и мъртви вълнения, звездите надничаха иззад илюзионни, невидими облаци, шумовете на града се давеха в бурното, безпределно море, вълните се разплискваха в скалите на края на плажа и пръскаха голите ѝ крака, докато тя се притискаше в мен, пръскаха потния ми гръб, докато се търкаляхме в някакъв трансцедентален танц по пясъка, устните ѝ се разтапяха в моите, тялото ѝ се превръщаше в част от моето... Всичко изчезна. И приятелите ни, и дискотеката, и градът, и морето, и цялата земя, и познатата вселена – всичко потъна в лепкавата прозрачна каша на забравата. Само ние бяхме истински. Само ние имахме плътност, тежест и цвят, гравитацията влияеше само на...

Понякога човек има чувството, че Те са навсякъде! Пъплят из паркове, трамваи, плажове, самолети, чакални, площади, дори и по пейките на Витошка! Хора с отнесени погледи, блуждаещи, замислени... понякога се смеят, а в други случаи са готови да се разплачат. А като станат да ходят приличат на сомнамбули. Този текст не е за тях, защото те са вече изгубени. Той е предупреждение за вас. Внимавайте! Пазете се! И в никакъв случай не ставайте един от тях. Пазете се от Заразата! Не. Не става дума за зомбитата от „Z-та световна война“. Нито за Капитан Трипс. Не говорим за чалгаджии, футболни запалянковци, пенсионери или други рискови групи. Става дума за тях – хората, които четат книги! И за онези с електронните четци... Четенето на книги е опасно. Затова ако срещнете човек с книга около вас, опитайте се да го убедите с думи. Ако това не помогне – употребете сила. Ето десетте най-големи опасности, които крие този вреден и пагубен навик, четенето на художествена л...

Едва ли има човек, който смята, че разпоредбите на Закона за движение по пътищата са адекватни на българската действителност. Предполагам, това важи и за много други закони. Затова, в този материал ще изложа аргументите за най-неотложните промени, които трябва да се направят в този закон. Така той ще влезе в крак с нравите на българските шофьори. Ето и конкретните предложения: Първо, Всяко превозно средство, движещо се със скорост, която е с 5 (или повече) километра в час по-ниска от максимално позволената, да се спира незабавно от КАТ, автомобилът да се спира от движение, а на водачът му да се съставя акт за затрудняване на останалите участници в движението. Бавното движение е пагубно, особено ако се случва по малкото останали пътища, които Бойко Борисов все още не е превърнал в трилентови магистрали. Особено опасно е бавното движение в рамките на населените места, затова е необходимо автомобил, ограничаващ движението на джипове и S -класи, посредс...

Градският транспорт в София е едно специфично пространство, в което важат строги правила. Те по нищо не си приличат с общоприетите схващания за морал, етика, добро и зло, лично пространство, със законите и с нормите на правото. Автобусите, трамваите и тролеите на нашата столица биха могли да се изучават в часовете по география, биология, химия, физика и логика – като съвсем различна единица на познанието. Настоящото ръководство за оцеляване е изработено с благородния стремеж да улесни начинаещите пътници, които смятат, че градският транспорт в столицата е обикновен и достъпен начин да се придвижват от една точка до друга. Предупреждение за неопитни! Ако се наложи да влезете в наземния софийски градски транспорт, тези десет правила ще ви бъдат жизнено необходими.  

Краят на февруари е и вие усещате някакво изгарящо вътрешно вълнение? Нещо ви кара да треперите от оживление? Дълбока емоционална буря бушува кипи някъде във вас? Не, не е от отминалия наскоро Свети Валентин. Не се заблуждавайте, че е и от очакване на идващата пролет. Оскарите ли? Някой изобщо интересува ли се от тях? Премиерата на "50 нюанса сиво"? Ха-ха-ха. Вълнението ви неминуемо се дължи на една единствена причина. Започва българското първенство по футбол... Само след дни любимият ви отбор, този, на който симпатизирате от дете, ще излезе на терена сред емоционалните крясъци на неговите най-верни привърженици. Само след дни всички ще говорят за това. Защото българското футболно първенство е най-великото на света. Някои ще изразят съмнение, аргументирайки се с атрактивността на мачовете във "Висшата лига" или с футболните магьосничества в "Примера дивизион", или с майсторските изпълнения в "Бундеслигата", или с тактическата дис...