Здравей, дядо Йоцо,
Пиша ти от София, годината е вече 2015-та. Не знам дали някой друг се е
сещал за теб през годините, но реших да ти пратя това писмо, за да ти разкажа
какво ново става в твоята България. Повече от сто години са минали, дядо Йоцо,
а сякаш са хиляда - дори да беше тук и да виждаше, не знам дали щеше да ни
познаеш.
Любимата ти българска железница още е тука. Е, казват, че влаковете
работят на загуба, машинистите и пътниците напоследък взеха да недоволстват, но
още си имаме влакове, които трещят по релсите. Някои се оплакват, че им били
стари влаковете, вътре лошо им миришело, закъснявали били, пък и вече няма кой
да им се радва, даже и слепец - всички се жалват. Но за това си има причина,
дядо Йоцо, щото българите си имаме вече коли, че и самолети! Всеки си има по
една кола, дядо, качва се сутрин важно-важно и отива на работа. Целите улици на
София са в коли, толкова са много, че си стоят на едно място и чакат. Ех, да
беше тук да видиш каква прелест е това! Е, нали знаеш, пак ще се намери някой
да се оплаква - стари ни били колите, двайсетгодишни, раздрънкани, опасни,
много пушек вдигали, пък друг ще каже - лоши са ни пътищата, чупим си колите.
Но нали ни знаеш - българите все се оплакваме... А речеш ли, дядо Йоцо, да
заминеш за Европа, за Русия, за Америка, отиваш на летището и се качваш на
самолет! Наши, български самолети си имаме. Само няма кой да им маха с шапката като
теб. Старата авиокомпания я продадохме и после новичка си направихме! Вярно,
някои плачат, че българите все се качвали по самолетите, отивали далече и после
не се връщали. Нали ни знаеш - и на най-чудните чудеса все кусури им намираме.