понеделник, 19 януари 2015 г.

Писмо до дядо Йоцо




Здравей, дядо Йоцо,
Пиша ти от София, годината е вече 2015-та. Не знам дали някой друг се е сещал за теб през годините, но реших да ти пратя това писмо, за да ти разкажа какво ново става в твоята България. Повече от сто години са минали, дядо Йоцо, а сякаш са хиляда - дори да беше тук и да виждаше, не знам дали щеше да ни познаеш.

Любимата ти българска железница още е тука. Е, казват, че влаковете работят на загуба, машинистите и пътниците напоследък взеха да недоволстват, но още си имаме влакове, които трещят по релсите. Някои се оплакват, че им били стари влаковете, вътре лошо им миришело, закъснявали били, пък и вече няма кой да им се радва, даже и слепец - всички се жалват. Но за това си има причина, дядо Йоцо, щото българите си имаме вече коли, че и самолети! Всеки си има по една кола, дядо, качва се сутрин важно-важно и отива на работа. Целите улици на София са в коли, толкова са много, че си стоят на едно място и чакат. Ех, да беше тук да видиш каква прелест е това! Е, нали знаеш, пак ще се намери някой да се оплаква - стари ни били колите, двайсетгодишни, раздрънкани, опасни, много пушек вдигали, пък друг ще каже - лоши са ни пътищата, чупим си колите. Но нали ни знаеш - българите все се оплакваме... А речеш ли, дядо Йоцо, да заминеш за Европа, за Русия, за Америка, отиваш на летището и се качваш на самолет! Наши, български самолети си имаме. Само няма кой да им маха с шапката като теб. Старата авиокомпания я продадохме и после новичка си направихме! Вярно, някои плачат, че българите все се качвали по самолетите, отивали далече и после не се връщали. Нали ни знаеш - и на най-чудните чудеса все кусури им намираме.

понеделник, 5 януари 2015 г.

Песимистична теория за нашата зима



Както и всяка друга зима, след като отминаха коледната еуфория и новогодишният махмурлук, се събудихме в едно замръзнало кралство, а нерешените от десетки зими проблеми ни посрещнаха – лъснали като кучешка урина в януарски сняг. И докато „снегоядът“ е далечна мечта, прекосяваме скованите от лед тротоари, в които се оглежда травматологията на Пирогов, а от покривите ни дебнат коварни ледени висулки, по-тежки от копието на Ахил. Преди да започнем първия си работен ден от новата година, пием кафе на топло, разказваме си кой как къде и колко пъти се е напил през почивните дни и се отпускаме в мечти да сме някъде на юг. Например при Гришо – в Бризбейн, да "поразцъкаме" в жегата, да поиграем малко с Федерер, а вечерта Маша да ни чака вкъщи не с джезве греяна ракия, а с чаша ледено шампанско.