Annoyed Birds

Има ли нещо, с което българинът не може да се примири? Предлагам на социолозите да направят проучване, защото ми е много любопитно, дали съществува някакво явление, което да може да ни ядоса истински...

Ние сме най-добри в раздразнението. До такава степен сме се усъвършенствали, че всичко ни дразни. Дразни ни снегът, дразнят ни наводненията, дразнят ни политиците, дразни ни националният отбор по футбол. Не само това. И дупките по пътищата, и Мая Манолова, и безпаричието, и прокапалият бойлер вкъщи. През зимата ни дразни студът, а през лятото – горещината. Дразни ни работата, но не по-малко ни дразни и безработицата. Излезте днес на улицата и се загледайте в лицата на хората – трудно ще откриете някое, на което не се чете раздразнение.

Но кое е това нещо, което може да ни ядоса? Има ли вероятност от нещо да ни прекипи? Да спрем да мрънкаме и да започнем да крещим?

Няма.

Каква е разликата между това да се дразниш и това да си ядосан? Мисля, че е ясно за всеки – ядосаният може да протестира, да иска да промени нещо и да положи усилия да го направи, докато дразнещият се стои вкъщи и си мрънка, надявайки се някой друг да „освободи Македония, догдето е нашата партия на власт“. Това последното е цитат от Алеко Константинов - „Разни хора, разни идеали“.

Защо твърдя, че нищо не може да ни ядоса ли? Преди няколко дни беше убито едно момиче. Вероника Здравкова. На 23 години. Студентка. Работила до късно и някакъв мъж решил, че трябва да ѝ открадне заплатата и да я убие. После стана ясно, че заподозряният е рецидивист, че е с шест ефективни присъди, една от тях за грабеж с убийство. Преди години е бягал от затвора, заради което е получил „сурова“ четиригодишна присъда. От три дни бил обявен за общодържавно издирване. Какво по-нормално място за един рецидивист от това да се разхожда по улиците и да продължава да убива, нали?

И как реагираме всички ние на този случай? Както обикновено. Дразним се, че престъпниците са по улиците, а не в затвора, мъчно ни е за момичето, както ни е било мъчно и за много други момичета и момчета, убити в последните години. И до тук. Следва прогнозата за времето – пак тоя неочакван сняг. После спортните новини – ЦСКА и Левски паднали, голям ужас. След това е сериала, който също ни дразни, но го гледаме, защото няма какво друго да се прави. Важното е да не се ядосваме, това е и любимото ни пожелание – да „нема ядове“...

С риск да ядосам някого, искам да кажа, че утре, когато излезете навън, освен раздразнени хора, можете да срещнете и някой рецидивист. Може да го срещне и вашето дете, което се прибира вкъщи за празниците. И виновните за това, че рецидивистите се разхождат по улиците сме всички ние, защото не сме направили нищо, за да им попречим.

Искам да ви накарам да се ядосате, защото докато не го направим всички, животът ни ще мине просто докато се дразним. Ако междувременно не срещнем някой рецидивист. Защото едно момиче, убито от рецидивист с шест присъди не е просто поредната трагедия. Това е седма присъда. И тя е за всички нас. Помислете за това довечера, докато си отваряте ракията. Ако се ядосате – има надежда. Ако само се подразните, сипете си още няколко чашки и лека нощ...

Прочетете още: 
Binoculars
За героите и дъвките 
Сблъсък на галактики