Когато става дума за медии, в съзнанието ми изниква една филмова сцена – от „Диво сърце“ на великия Дейвид Линч. Кола се движи по път сред пустинята. В колата са Никълъс Кейдж (в ролята на агресивния побойник Сейлър) и Лора Дърн (в ролята на шантавата му любовница Лула). Лула кара колата, а Сейлър се е изпънал на задната седалка със стърчащи нагоре крака. Радиото работи. Лула шофира. Пуши. А по различните радиостанции чува следното:
„...имам троен бай-пас и хора като вас ме карат да изляза от болницата...“
„...за последния ѝ развод, простреляла и убила трите си деца на възраст 7...“
„Съдията е поразен, че Джон Рой е правил секс с труп...“
„Миналия октомври щатските власти са пуснали 500 костенурки в Ганг, опитвайки се да намалят замърсяванията от човека и ще използват крокодили да ядат труповете на Хиндусите...“
Лула спира колата и изскача навън, крещейки: „Сейлър Рипли, намери ми някаква музика по това радио!” Това кара Сейлър да стане и въпреки, че първо попада на думи като „жертва на сексуално похищение, осакатени и изнасилени”, накрая успява да намери подходящата станция, по която звучи хард рок песен. Сейлър и Лула започват да куфеят посред пустинята и да се прегръщат под последните лъчи на залязващото слънце.
Преди осем години Дейвид Линч дойде в България и пред претъпкана аудитория в НАТФИЗ коментира тази сцена от филма си по следния начин: „Медиите са бързи и най-вече негативни. Освен информация разпространяват страх. Новините станаха забавление, но на страдащите, на хората пред камерите, никак не им е забавно. Трябва да се опитаме да променим света и да накараме медиите да отразяват положителните събития, да се занимават с доброто“. Чухме го аз, Къци Вапцаров и шепа студенти.
