Пропускане към основното съдържание

Гьобек блаженства (из светото писание на Инженера - част 2)


А Инженерът, като видя множествата, изкачи се на сцената; и когато застана, поклонниците Му дойдоха при Него.
И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

Блажени богатите на салфетки, защото е тяхно биадското царство.

Блажени кючекините, защото те ще се гологъзят.

Блажени гледащите, защото те ще съберат мат'риала.

Блажени, които гладуват и жадуват за чалгата, защото те ще избухнат в биада.

Блажени силиконовите, защото на тях ще им се показват циците.

Блажени щракащите с пръсти, защото те ще видят Фики.

Блажени футболистите, защото те ще се нарекат баджанаци.

Блажени подиграваните заради чалгата, защото е тяхно биадското царство.

Блажени сте, когато ви хулят и ви се смеят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

щракайте с пръсти и се кълчете, защото голяма е наградата ви – да ви снимат със смартфона и да ви пуснат в интернета, за да се прочуете на шир и длъж, а не се страхувайте от подигравки, понеже така хулиха и Валдес, Хисарския поп и Радо Шишарката, които бяха преди нас.

Вие сте наситената мазнина на земята. Но ако наситената мазнина стане Омега-6 или Омега-3, с какво после ще се насити? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от на Васко кецовете.

Вие сте зърното на света. Зърно, стърчащо без сутиен, не може да се укрие.

И когато сложат петстотин кубика, не ги слагат под блузата, а на открито и те се пъчат гордо над всички, които са в биада.

Също така нека се пълнят вашите джуки и се развяват вашите екстеншъни, да се множат кубиците ви и да прославят вашия Енчев Доктор, Който е в клиниката.

Да не мислите, че съм дошъл да гледам гологъзието или кълчибаждаците? Не съм дошъл да ги гледам, а да ги продам.

Защото ви казвам, че ако вашите гьобеци не надминат гьобеците на турците и турбо-фолка ви не надмине юго-фолка, няма да влезете в царството биадово.

Прочетете още:
Гьобек Битие (из светото писание на Инженера - част 1)
Изкуството иска жертви!
(f)Art или за съвременното изкуство... в кавички

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит