Пропускане към основното съдържание

Гьобек Битие (из светото писание на Инженера - част 1)


В начало Инженерът създаде касетите и студиото.

А студиото беше пусто и празно; и тишина покриваше Димитровград; и само Духът на Инженера се носеше над долината.

И Инженерът каза: да бъде гьобек. И настанаха гьобеци.

И Инженерът видя, че гьобекът беше добро; и раздели Инженерът гьобека от на Васко Кеца стъпките.

И Инженерът нарече гьобека Чалга, а на Васко Кеца на стъпките им турѝ пепел.

И направи Инженерът телевизия Планета; и раздели човека, който беше по телевизията, от простия народ, който беше пред телевизорите; и стана така.

И каза Инженерът: Да има певици по телевизията и да бъдат за светила на простия народ, за да го осветляват; и стана така.

Инженерът създаде двете големи светила: по-голямото светило (Иваниното) и по-малкото светило (Отварачковото); създаде и звездите (всички останали).

И постави ги Инженерът в телевизия Планета, за да осветляват простия народ, да владеят гьобека и чалгата, и да ги разделят от на Васко Кеца стъпките; и видя Инженерът, че беше добро.

Ала никакви силиконови импланти, хиалуронови киселини, липосукции, фейслифтинги, аурикулопластики, ринопласттики, блефаропластики и плазмотерапии още нямаше в долината; защото Инженерът не беше открил Енчевия доктор и нямаше човек, който да обработва звездите.

И Инженерът откри Енчевия доктор, взе го и го засели в долината, за да я обработва. А името на долината стана Силиконовата.

И Инженерът ги благослови. И рече им Инженерът: Владейте гьобеците и ги въртете, напълнете земята и обладайте я, и владейте над естрадните певци, над Мара Илиева и Криско, над Васко Кръпката, и над всяко живо същество, което се движи по земята.

И видя Инженерът всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро.

Прочетете още:
Гьобек блаженства (из светото писание на Инженера - част 2) 
INБОКС (+16)
(f)Art или за съвременното изкуство... в кавички  

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит