Един ден преди да умре, великият Джак Старуокър видя
отново родния си град. Беше горещ юлски ден - старците играеха табла на пейката
под по-старата и от тях върба, малки дечица шумно дърпаха родителите си към
по-шумния и от тях лунапарк, а сенчестите кафенета бяха приютили млади момчета
и момичета с още по-сенчести погледи. Нищо не се беше променило от онзи есенен
ден преди 17 години, когато Джак, познат на приятелите си с името Огнян Цонев
(крайно неподходящо име за рок звезда), с една китара на гръб, вдигна палеца и
тържествуващо се закле никога повече да не се върне тук. Сега, когато наруши
клетвата си, се убеди, че всичко тук си беше по старому. Сякаш тези 17 години,
които го превърнаха в една от най-скандалните личности в световния шоубизнес, в
които милиони крещяха до припадък името му (не Огнян Цонев, другото), се бяха
случили в някаква паралелна вселена, дупка във времето и пространството. Все
едно че нищо не беше стигнало до тук.
Шофьорът на лимузината му мълчаливо се опитваше да
провира лъскавата кола в малките улички, докато мениджърът му Гордън Рич не
спираше да говори за дузина предложения от световноизвестни фестивали, покана
за наградите на "MTV", заявки за интервюта от "Kerrang!",
"Billboard magazine", "Playboy", "Sun" и някои от
най-гледаните телевизионни шоута в света. Джак Старуокър напълни чашата си с
шампанско, гаврътна я, сложи тъмните си очила и каза:
- Спри. Слизам.
