Събухме
обувките си и тръгнахме по пясъка,
отдалечавахме се от злополучната
дискотека, минавахме край други заведения,
пияни хора ѝ подсвиркваха, влюбени
двойки се търкаляха по плажа, някъде
бяха запалили огньове и подрънкваха на
китари, мрачното море ревеше с последните
си августовски издихания и мъртви
вълнения, звездите надничаха иззад
илюзионни, невидими облаци, шумовете
на града се давеха в бурното, безпределно
море, вълните се разплискваха в скалите
на края на плажа и пръскаха голите ѝ
крака, докато тя се притискаше в мен,
пръскаха потния ми гръб, докато се
търкаляхме в някакъв трансцедентален
танц по пясъка, устните ѝ се разтапяха
в моите, тялото ѝ се превръщаше в част
от моето... Всичко изчезна. И приятелите
ни, и дискотеката, и градът, и морето, и
цялата земя, и познатата вселена –
всичко потъна в лепкавата прозрачна
каша на забравата. Само ние бяхме
истински. Само ние имахме плътност,
тежест и цвят, гравитацията влияеше
само на нас и ни въртеше в центъра на
всичко.
Прекарахме
времето чак до изгрева на плажа, край
скалите. После тръгнахме край морето,
докато дневната светлина очертаваше
останките на бурната нощ – тлеещи
огньове със спящи пиянски сън хора около
тях, търкалящи се бутилки от алкохол,
бирени кутийки, презервативи с все още
топла сперма,
вкаменелости от един свят, решил да каже
сбогом на всичките си съставни части,
зъбни колела и носещи колони, и да се
сгромоляса в бездната с усмивка, да
посрещне собствения си край като дълго
чакан подарък с часовников механизъм.
Някъде далече в това безкрайно море
бурният евроклидон чупеше мачти, носейки
на раменете си омайните песни на
русалките, докато около нас чайките
дояждаха огризките от царевичните
кочани, вълните оглозгваха пясъка,
изхвърляха мъртвите черупки на милиони
миди, които никога не са създавали перли.
Вървяхме, а морето запълваше с вода
следите от нашите стъпки по пясъка,
изпращайки ги на сметището на забравата
като ненужен сувенир. Слънцето отегчено
бързаше да огрее земята и да си отиде
зад хоризонта, за да остави след себе
си поредната вечна нощ. Вървяхме като
последните хора след апокалипсиса,
изпълнявахме финалния ритуален марш
за раздяла с познатия свят.