сряда, 20 март 2019 г.

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", който предстои да бъде издаден от "Жанет 45")
 
В потвърждение на общоприетата истина, че немците са винаги точни, доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна. Да, той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било, но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда. Просто се появяваше точно навреме и толкоз. Правилото важеше не само за работата, а и за хокейните мачове, които посещаваше през уикенда, за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл, за семейните вечери и гостувания по рождени дни (на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше), за обществените събития, юбилейните срещи със съученици и разбира се, сбирките в клуба на Пазителите на Регламента.

Олга, красивата съпруга на Адолф Хамершмит, която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеустременост личност, позната на почти всички любители на руската красота от поредицата еротични клипчета, с които сама се бе рекламирала в новонет и които Адолф не беше гледал, защото не обичаше да си губи времето с еротични видеа, та тази Олга с годините бе попила от точността на своя съпруг. Ходеше в клубовете за разкрасителни процедури и масажи точно навреме, водеше двете им кучета на разходки и на тренировки по аджилити точно навреме и изпращаше своя любовник Антонио Де Сабато точно навреме...

Но на двайсет и четвърти юли, събота, точно в десет сутринта, се случи нещо необичайно. Олга знаеше, че необичайните неща имат навика да настъпват точно след поредица от три съвсем обичайни събития, но в тази събота нейният усет за предзнаменования ѝ изневери така, както тя изневеряваше на своя акуратен съпруг... А обичайните събития си бяха налице:
1. Преди час кучетата бяха отведени от нея на тренировката по аджилити, която посещаваха всяка събота;
2. Преди два часа нейният възлюбен Адолф беше заминал с пикапа си към своя приятел Лайл, с който всяка втора събота (когато застъпваше на смяна вечерта в осем) се отдаваше на тих и спокоен риболов в Езерото на бисерите, отдалечено на петдесет и седем мили от къщата;
3. Преди половин час Антонио Де Сабато беше пристигнал и бе изпил на три глътки своето макиато с поглед, властно, но и нежно изучаващ тялото на любовницата сякаш го вижда за първи, а не за деветдесет и шести път... след което Антонио се бе заел самоотвержено със своята амбициозна задача да задоволи нейното безгранично сладострастие, дошло още от корените на рода ѝ, живял с векове в сърцето на руската степ, а тя, Олга, разтърсваше двуетажното здание със своя могъщ мецосопран...

И тогава, точно в десет сутринта, в къщата влезе разстроеният доктор Адолф Хамершмит, чу дяволските предсмъртни писъци от спалнята, огледа чашката с наскоро изпитото макиато и оставената до нея бейзболна шапка на Чикаго Къбс“... Да, това обясняваше наличието на червеното спортно Алфа Ромео“, паркирано в задния двор, както и лачените сандали номер 12,5, грижовно оставени край входната врата. Доктор Хамершмит въздъхна, после излезе навън, където виковете на жена му отекваха в тон с песента на птиците в съботната утрин. Качи се обратно на пикапа и направи няколко обиколки на квартала, напазарува от супермаркета, зареди новомобила си с гориво и се върна точно навреме (както обикновено) – за да се размине с излизащото от уличката им червено Алфа Ромео“.