(откъс от романа "Хроники на неведомото", който предстои да бъде издаден от "Жанет 45")
В
потвърждение на общоприетата истина,
че
немците са винаги точни,
доктор
Адолф Хамершмит никога не закъсняваше
за своята смяна.
Да,
той
ценеше своето време и не подраняваше
за каквото и да било,
но в
неговите петнайсет години работа като
медик не беше закъснявал дори и със
секунда.
Просто
се появяваше точно навреме и толкоз.
Правилото
важеше не само за работата,
а и
за хокейните мачове,
които
посещаваше през уикенда,
за
съботните риболовни екскурзии с приятеля
му Лайл,
за
семейните вечери и гостувания по рождени
дни (на
рождените дни често пристигаше преди
самия рожденик и го посрещаше),
за
обществените събития,
юбилейните
срещи със съученици и разбира се,
сбирките
в клуба на Пазителите на Регламента.
Олга,
красивата
съпруга на Адолф Хамершмит,
която
като девойка бе изключително ведра и
разсеяна в своята целеустременост
личност,
позната
на почти всички любители на руската
красота от поредицата еротични клипчета,
с
които сама се бе рекламирала в новонет
и които Адолф не беше гледал,
защото
не обичаше да си губи времето с еротични
видеа,
та
тази Олга с годините бе попила от
точността на своя съпруг.
Ходеше
в клубовете за разкрасителни процедури
и масажи точно навреме,
водеше
двете им кучета на разходки и на тренировки
по аджилити точно навреме и изпращаше
своя любовник Антонио Де Сабато точно
навреме...
Но
на двайсет и четвърти юли,
събота,
точно
в десет сутринта,
се
случи нещо необичайно.
Олга
знаеше,
че
необичайните неща имат навика да
настъпват точно след поредица от три
съвсем обичайни събития,
но в
тази събота нейният усет за предзнаменования
ѝ изневери така,
както
тя изневеряваше на своя акуратен
съпруг...
А
обичайните събития си бяха налице:
1.
Преди
час кучетата бяха отведени от нея на
тренировката по аджилити,
която
посещаваха всяка събота;
2.
Преди
два часа нейният възлюбен Адолф беше
заминал с пикапа си към своя приятел
Лайл,
с
който всяка втора събота (когато
застъпваше на смяна вечерта в осем)
се
отдаваше на тих и спокоен риболов в
Езерото на бисерите,
отдалечено
на петдесет и седем мили от къщата;
3.
Преди
половин час Антонио Де Сабато беше
пристигнал и бе изпил на три глътки
своето макиато с поглед,
властно,
но и
нежно изучаващ тялото на любовницата
–
сякаш
го вижда за първи,
а не
за деветдесет и шести път...
след
което Антонио се бе заел самоотвержено
със своята амбициозна задача да задоволи
нейното безгранично сладострастие,
дошло
още от корените на рода ѝ,
живял
с векове в сърцето на руската степ,
а тя,
Олга,
разтърсваше
двуетажното здание със своя могъщ
мецосопран...
И
тогава,
точно
в десет сутринта,
в
къщата влезе разстроеният доктор Адолф
Хамершмит,
чу
дяволските предсмъртни писъци от
спалнята,
огледа
чашката с наскоро изпитото макиато и
оставената до нея бейзболна шапка на
„Чикаго
Къбс“...
Да,
това
обясняваше наличието на червеното
спортно „Алфа
Ромео“,
паркирано
в задния двор,
както
и лачените сандали номер 12,5,
грижовно
оставени край входната врата.
Доктор
Хамершмит въздъхна,
после
излезе навън,
където
виковете на жена му отекваха в тон с
песента на птиците в съботната утрин.
Качи
се обратно на пикапа и направи няколко
обиколки на квартала,
напазарува
от супермаркета,
зареди
новомобила си с гориво и се върна точно
навреме (както
обикновено)
– за
да се размине с излизащото от уличката
им червено „Алфа
Ромео“.
