Медийната манджа – поредно претопляне

Когато става дума за медии, в съзнанието ми изниква една филмова сцена – от „Диво сърце“ на великия Дейвид Линч. Кола се движи по път сред пустинята. В колата са Никълъс Кейдж (в ролята на агресивния побойник Сейлър) и Лора Дърн (в ролята на шантавата му любовница Лула). Лула кара колата, а Сейлър се е изпънал на задната седалка със стърчащи нагоре крака. Радиото работи. Лула шофира. Пуши. А по различните радиостанции чува следното: 
„...имам троен бай-пас и хора като вас ме карат да изляза от болницата...“ 
„...за последния ѝ развод, простреляла и убила трите си деца на възраст 7...“ 
„Съдията е поразен, че Джон Рой е правил секс с труп...“ 
„Миналия октомври щатските власти са пуснали 500 костенурки в Ганг, опитвайки се да намалят замърсяванията от човека и ще използват крокодили да ядат труповете на Хиндусите...“ 
Лула спира колата и изскача навън, крещейки: „Сейлър Рипли, намери ми някаква музика по това радио!” Това кара Сейлър да стане и въпреки, че първо попада на думи като „жертва на сексуално похищение, осакатени и изнасилени”, накрая успява да намери подходящата станция, по която звучи хард рок песен. Сейлър и Лула започват да куфеят посред пустинята и да се прегръщат под последните лъчи на залязващото слънце. 

Преди осем години Дейвид Линч дойде в България и пред претъпкана аудитория в НАТФИЗ коментира тази сцена от филма си по следния начин: „Медиите са бързи и най-вече негативни. Освен информация разпространяват страх. Новините станаха забавление, но на страдащите, на хората пред камерите, никак не им е забавно. Трябва да се опитаме да променим света и да накараме медиите да отразяват положителните събития, да се занимават с доброто“. Чухме го аз, Къци Вапцаров и шепа студенти. 


Тези дни прочетох коментар на Деа Манолова, журналист от „Дарик радио“, за неадекватното и цинично поведение на някои медии след трагичната смърт на фоторепортера Петко Налбантов при тежка катастрофа. Как мислите – какво са направили въпросните медии след като научили за трагедията? Побързали първи да оповестят името, изровили снимки от социалните мрежи и веднага ги публикували. За щастие, аз не следя тези медии. Но когато научих от коментара как „ефективно“ са реагирали, не се изненадах. Нито за момент не се учудих. После се засрамих, че подобни неща вече не ме изненадват. 

Моля ви, посочете ми човек, който се изненадва от набързо сготвената манджа, съдържаща страх и цинизъм, която повечето медии ни претоплят всеки ден и вечер ни я сервират на масата, поръсена с щипка генно модифициран негативизъм. Има ли все още някой, който да се погнусява от стърчащите крайници и капките кръв в медийния курбан на безсърдечието, някой, чийто стомах се преобръща от сълзите на някоя баба, от вида на смачкан до неузнаваемост автомобил, от погледа на майка, вървяща след ковчег? Има ли? Или свирепият организъм на медиите се е превърнал отдавна в нещо познато, нормално, или още по-лошо – очаквано, интересно? Сякаш за да заспим вечер, преди това трябва да сме се заситили обилно с ежедневната си порция жестокост, безразличие, невъзмутимост, коравосърдечие, безучастност... 

Всичко това се редува със спортни новини, сериали и прогноза за времето, прекъсвано от реклами на кренвирши, уринал и дамски превръзки.

Нещо повече – малко са ни реалните трагедии в медийната манджа, отскоро вече похапваме и измислени драми, панирани и поднесени като истински.

И накрая – имаме честта да изпием и жълтото, в шише, на което пише „пикантно“ - вътре бълбукат мехурчета, пълни с плеймейтки, фолкпевици, светски лъвове.

И след като „нахранихме“ готвачите, нека премерим индекса на телесната маса на всички консуматори. Всички ние – пред екраните, зад вестниците, със слушалките, пред мониторите. Защото – ако на нас ни сервират купичка помия с чашка урина всяка вечер и ние възкликваме „наздраве“ и омитаме съдържанието с апетит на лешояди, кой е виновен – готвачите или клиентите? Защото в случая не важи поговорката с баницата, а е точно обратното: не е луд този, който претопля и сервира манджата, луд е този, който я изяжда.

Така че – ако искате нова манджа, не яжте претоплената. Важи не само за медиите, а и за политиците. Но ако сте свикнали с традиционната „перфектна вечеря“ - да ви е сладко! До утре вечер, в другия спектакъл...