Едва
ли има човек, който смята, че разпоредбите
на Закона за движение по пътищата са
адекватни на българската действителност.
Предполагам,
това важи и за много други закони.
Затова, в този материал ще изложа
аргументите за най-неотложните промени,
които трябва да се направят в този закон.
Така той ще влезе в крак с нравите на
българските шофьори.
Ето
и конкретните предложения:
Първо,
Всяко
превозно средство, движещо се със скорост,
която е с 5 (или повече) километра в час
по-ниска от максимално позволената, да
се спира незабавно от КАТ, автомобилът
да се спира от движение, а на водачът му
да се съставя акт за затрудняване на
останалите участници в движението.
Бавното движение е пагубно, особено ако
се случва по малкото останали пътища,
които Бойко Борисов все още не е превърнал
в трилентови
магистрали. Особено опасно е бавното
движение в рамките на населените места,
затова е необходимо автомобил, ограничаващ
движението на джипове и S-класи,
посредством движение с под 120 километра
в час по градските улици, да се отнема
принудително от собственика, а водачът
му да се подлага на публично порицание
– като му се осигури участие в „Съдби
на кръстопът“.
Второ,
Ако
автомобил спре на пешеходна пътека, той
създава непосредствена опасност за
движението. Първо, това приспива
бдителността на пешеходците и ги
разглезва, те започват да мислят, че са
в правото си всеки път да достигат до
другия край на улицата, носейки със себе
си всичките си крайници и вътрешни
органи. Няма по-страшно и опасно нещо
от самоуверен пешеходец – той е готов
да се размаже с пълна сила върху бронята,
предния капак и стъклото ви и може да
причини трудно поправими изкривявания.
Второ, спирането на пешеходна пътека
автоматически предизвиква непосредствена
опасност от произшествие с набралото
скорост и движещо се с мръсна газ МПС
отзад. Така, ако някой реши да спаси
живота на нахален пешеходец, рискува
катастрофа и куп разправии с катаджии.
И трето – понякога на пешеходните пътеки
се появяват нахални бабички с бастуни,
които докато пресекат, предизвикват
километрични задръствания. Затова –
предложението е водач на МПС, спрял на
пешеходна пътека, да се наказва с отнемане
на свидетелството за правоуправление
за срок от 6 месеца. При втори такъв
случай – наказанието да е за 5 години,
както и поне две седмици общественополезен
труд в автосервиз, където нарушителят
да поправя автомобили, изкривени от
нахални пешеходци.
Трето,
Водач,
който не е потеглил в рамките на една
секунда от светването на зеления
светофар, да се изпрати принудително
на опреснителни шофьорски курсове. А
водач, спрял на жълта светлина на
светофара – да се наказва с лишаване
от свобода за 5 години. Изчислено е, че
световната икономика губи милиарди от
задръстванията. Затова, водачите, които
не успяват да потеглят в рамките на цяла
секунда (както и спиращите на жълто), са
едни от главните виновници за световната
икономическа криза, глада в третия свят
и тероризма. Ето какво казва британският
писател сър Тери Пратчет: "Най-кратката
единица за време в мултивселената е
нюйоркската секунда. Тя се определя
като периода между включването на
зеления светофар и клаксона на таксито
зад вас". Така
че,
съветвам родните таксиметрови шофьори,
поне в едно нещо да "стигнат
американците".
Четвърто,
Използването
на мигач крие неподозирани опасности
за участниците в движението. Кому е
нужно подобно префърцунено поведение?
От една страна – самото включване на
мигача води до разсейване на водача. От
друга – ползата от това е надценена,
защото никой от участниците в движението
не се занимава с това да следи мигачите
на останалите. Така че – ако някой иска
да завива, да спира или да прави обратен
завой, нека си го прави, без да парадира
с мигачите си. Ненужното включване на
мигачи води до по-бързо изгаряне на
крушките, което в световен мащаб оказва
негативно влияние върху ресурсите,
които черпим от майката природа. Много
по-практичен е непосредственият език
на жестовете, който трябва да се
регламентира в закона – размахване на
ръце, пръсти и юмруци. Да се помисли и
върху въвеждането на кодови крясъци
като: „селянин прост“, „слепок нещастен“,
„флегма скапана“, „сакатник плебейски“,
„пача недна“ и „кой ти даде книжка на
тебе, бе“. Необходимо
е за прекомерна употреба на мигачи да
се налага глоба от минимум 50 лева, както
и отнемане на поне 10 точки от контролния
талон.
Пето,
Да
се оповести публично, че южната дъга на
околовръстното шосе на София, в часовете
между 1 и 5 сутринта изпълнява функциите
на писта за подготовка на обещаващи
надежди за пилотиране на болиди от
„Формула едно“. Ако заблуден водач,
желаещ просто да се придвижи от точка
А до точка Б, се появи на пистата, той с
бавното си придвижване непосредствено
застрашава здравето на състезателите.
Да се наказва с отнемане на свидетелството
за правоуправление на МПС за една година
и три месеца да изучава картата на София,
след което да се яви на писмен изпит или
тест.
Шесто,
Знаците
на регулировчика да могат да се тълкуват
по собствено осмотрение и да не са
задължителни за никого. Не сте чували
какво е това нещо регулировчик? Момент.
На някои ключови кръстовища, в пикови
часове – с цел оптимизиране на движението,
или просто защото светофарите не работят,
се появяват едни нахални фигури, които
ръкомахат към колите, опитвайки се да
дадат път на едни и да спрат други. Тези
хора продължават да си мислят, че някой
си спомня основните им сигнали, които
са включени в листовките на изпита. И
се преструват на изненадани, когато,
застанали срещу вас с вдигната ръка,
вие им помахате и отминете с мръсна газ.
Имат нахалството понякога да ви обръщат
гръб. Или да стоят с разперени ръце като
Христос. Единственото уважение, което
можете да засвидетелствате на тези
нахални самоубийци, е да не ги премажете.
Освен ако не ви подразнят с нещо, разбира
се.
Седмо,
На
кръгово кръстовище не трябва да важи Закона за движение по пътищата, а закона
за естествения отбор. Не подценявайте
Дарвин, който е доказал, че най-приспособеният
оцелява. Кръговите кръстовища са място
за доказване на нашите рефлекси, преценки,
умения да потегляме със завъртане на
гуми, да засичаме и изблъскваме от пътя
останалите. Който не може да се включи
в кръгово движение, без с това да засече
поне 5 други автомобила, като размаже
поне един в мантинелата, по-добре да си
стои вкъщи, или в краен случай – да се
качва на автобус 111. Там ще се научи, че
животът е борба.
Осмо,
Маршрутните
таксита в София да ползват специален
режим на движение – за целта е необходимо
те да бъдат оборудвани със светлинен и
звуков сигнал, за да не затрудняваме
шофьорите им да присветкват с фарове,
да надуват клаксон и да псуват. Целта е
маршрутките да придобият правото да
преминават на червен светофар, да
превишават максимално позволената
скорост, да не се съобразяват с пътните
знаци, маркировки и еднопосочните улици,
както и да спират където намерят за
необходимо – неща, които те така или
иначе правят. Ако някой волно или неволно
наруши траекторията на движение, избрана
от шофьора на маршрутно такси, да му се
отнема свидетелството за правоуправление
на МПС за срок от 3 до 6 месеца.
Девето,
Ако
водач на МПС направи път на линейка, да
се наказва с публичен линч – явно има
влечение към линейките и желае да се
повози в някоя от тях. Нахалното провиране
на линейките в задръстванията създава
паника сред много водачи на МПС. Някои
неопитни водачи, опитвайки се да направят
място за линейката, после си заминават
с половината от боята на съседните
автомобили. Това поведение е неприемливо.
Истинският шофьор, когато види линейка,
никога не ѝ прави
път, а когато тя го подмине, се залепва
зад нея, за да се придвижи по-бързо през
кръстовищата. Срещу неприятния звуков
сигнал може да се използват тапи за уши
или стария изпитан метод – волумето на
MAX!
Десето,
При
възникнал конфликт между двама или
повече участници в движението, да се
даде законова възможност за разрешаване
на спора чрез ръкопашен бой. Аргументите
за тази мярка са много. Защо да занимаваме
силите на реда с всяка незначителна
катастрофа или конфликтна ситуация –
те имат много по-важни задачи. Вместо
да арестуват крадци, изнасилвачи и
убийци, ние ги разсейваме с някакви
незначителни пътни произшествия. Освен
това, опасността от подобна случка
значително ще подобри физическата
подготовка на българските мъже (и жени,
разбира се)... Това ще е позитивен фактор
при нужда от бъдеща мобилизация. Така
че – предлагам при катастрофа или
конфликт, двамата (или повече) водачи,
след като установят щетите, директно и
самоотвержено, без ненужни приказки и
псувни (които така или иначе нищо не
решават), да разрешат въпроса кой е
виновен за инцидента с честен мъжки
(или женски... може и унисекс) бой.
Прочетете още:
Десет важни правила за оцеляване в градския транспорт
Гьобек Битие
Изкуството иска жертви!
Прочетете още:
Десет важни правила за оцеляване в градския транспорт
Гьобек Битие
Изкуството иска жертви!