Пропускане към основното съдържание

Изкъпахте ли се, дами и господа депутати?

Когато в Парламента се дебатира за ново правителство, се изисква един особен вид мазохизъм, за да застанеш пред телевизора - да гледаш и слушаш речите на депутатите. Все едно те е заболял зъб, но не спираш да го натискаш с език. Проявявайки този мазохизъм не спечелих нищо, загубих няколко слънчеви ноемврийски часа и стигнах до един-единствен извод.
Той не съдържа нито една от думите "съгласие", "коалиция", "реформи", "устойчивост", "евроатлантически", "патриотичен", "компромис" и т. н. Нито става дума за "неравенства", "безпринципно", "ксенофобия", "задкулисие", "популизъм"...
Моят извод дойде по време на рекламите. Беше реклама или на някакъв шампоан, или на сапун - една жена изпитваше явна наслада, насапунисана под душа. Хрумна ми, че всичките ни депутати тази сутрин са минали през банята и, наслаждавайки се на умните си физиономии, са се изкъпали, за да бъдат чисти и спретнати за заседанието. Гледайки ги на трибуната, или седнали удобно в креслата си, се убедих, че е така. Но слушайки думите им, останах с впечатлението, че в последния месец депутатите ни са минали през много по-сериозна баня.

Толкова чисти ми се сториха! Бойко Борисов - проевропеец, реформатор, човек на консенсуса...(?!?) Михаил Миков обяснява какви важни реформи трябвало да се направят за доброто на хората... (ами защо не ги направихте?) Радан Кънев признава как излъгал избирателите си и пуска поздрав за правителството с песен на Стинг... (само дано не я изпълнява Цецка Цачева...) Лютви Местан говори за нормалност, за порочност, за безпринципност, за евроатлантизъм... (по-добре да поговорим за етноанадолизъм, нали?) Валери Симеонов се изживява като обединител на нацията, Росен Петров се изказва за опита и експертността на министрите, Волен Сидеров оценява прозрачност, честност, първенющина и излъгани избиратели, а Борислав Борисов пътува по съвсем различна магистрала, сравнявайки българското правителство и германското... (приятен път на всички!)
Явно изборите са за българските политици съчетание между баня, центрофуга, химическо чистене, че даже и пластична операция. През септември всички бяха едни оцапани стари муцуни, а след два месеца вече са нови, чисти и спретнати. Уродливото лице на парламентарните ни франкенщайнови изчадия е минало през златните ръце на доктор Енчев и сега на мястото им има холивудски усмивки! Те са чисто нови! Ухаят на свежото пране на леля Мария! Готови са за танци и песни на Стинг...
Но се чудя защо всички винят избирателите. Кого да изберат? Имало ли е нещо ново на сергията? Или само излъскано с Мистър Пропър... Хем по-чисто, хем по-лесно с помощта му е чудесно!
Сега да видим колко ще им отнеме да се оцапат до следващото къпане. Пред парламента Йоло Денев каза, че чака революцията през февруари. Около него крещяха някакви странни хора. Да, явно и избирателите имаме вина, но не защото гласуваме, а защото не крещим правилните неща. И всички сякаш се радваме не на "новите дрехи на царя", а на "новата баня на депутата".

Прочетете още:
Поздрави от блатото! 

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит