сряда, 12 август 2015 г.

Поздрави от блатото!


Много си ни е хубаво в нашето блато. Е, някои се оплакват, че било много тинесто и със застояла вода. Че някой ни окрал водните лилии и тръстиките. А други разправят, че съществували и други места далече от блатото - красиви планини, широки поляни, топли морета, гъсти гори... Там, казват, ухаело на цветя, на борови иглички, на люляци, на чистота, на щастие. Но на нас тук си ни е по-спокойно. В блатото е сигурно. Познато.

Блатото ни си е красиво, нищо че е малко мръсничко и намирисва. Който и да дойде, казва колко е прекрасно при нас, какви сме гостоприемни и колко красиво ни плуват момичетата. И си имаме цели четири сезона. Лятото ни е топло. Зимата ни е студено. Прелест!

Живеем си. Както пеят едни жаби - спокойно, разумно и просто. Ами да - на нас много емоции не ни трябват. Спокойствие. Разумност. Простота. Трябва да си ги сложим тези думички на герба на блатото.

Но ако някой каже, че не се надяваме да стане по-хубаво, ще излъже. Надяваме се. Чакаме месията. Спасителят. Да дойде и да оправи всичко - да ни почисти, да ни научи да спазваме правила и най-вече - да ни даде да си хапваме повечко мушици. Отдавна го чакаме, ама го няма. Пуст жабешки късмет! Щото тая работа с оправянето на блатото не е за обикновени жаби като нас, тя е работа за спасители.

Мързи ни, но като няма какво да се прави, работим. Мразим си работата. Мразим мухите, щото вместо самички да ни се мушкат в устата, трябва да ги дебнем и да ги ловим. Но нали трябва да се яде нещо... Някой път, като съберем повече мухи, ги даваме на един жабок да ни ги пази. Но и той е един пазач - взел, че ги раздал на някакви други жаби, те ги изяли и сега няма откъде да ни ги връща. Така че, ще ходим да ловим повече мухи, та да му даваме, за да има какво да ни връща.

Ходим даже да се молим на жабешкия бог. Ама много не вярваме, че го има. Практични жаби сме ние - око да види, предно краче да пипне. Но ако го има, да ни прощава.

Заливат ни порои. Всяка година, по няколко пъти водата прелива от един язовир и ни наводнява блатото. Какво да се прави - пак тоя жабешки късмет.

Изпращаме децата си навън. За попови лъжички е по-лесно извън блатото, те бързо свикват да живеят далече. За нас е вече късно. Но те може и да се върнат - да ни оправят блатото някой ден, ако сме живи да видим.

Понякога излизаме на улицата до блатото и изливаме с крякане гнева си. Някои не смеят, страх ги е да не ги смачка някоя кола. Накрая някоя жаба изскача, обявява се за спасител и се радваме. Но радостта ни трае кратко.

Въпреки това обичаме да пеем и танцуваме. Някога песните ни са били тъжни, ама сега са весели. Песни и танци ни дай, стига с тая мъка!

Иначе се гордеем с миналото си. Ние сме наследници на храбри жаби. Живеем в едно от най-старите блата на света. Велики сме били, да знаете.

Понякога, някои от нас се научават да скачат по-високо. Но ако някоя жаба изскочи от блатото, всички започваме да крякаме, за да я чуят щъркелите. Или хората - да ѝ изядат бутчетата на нахалницата! Че къде ще ходи?

Толкова си ни е хубаво в нашето блато...