Пропускане към основното съдържание

Този път не ни излъгаха!

Добър вечер, уважаеми зрители. В навечерието на редовните парламентарни избори през 2018 година е време да направим една ретроспекция на последните 4 години в България. След предишните избори, провели се през 2014 година, в държавата се случиха толкова много неща, че е трудно да бъдат описани в рамките на един кратък репортерски разказ. Най-важното, което всички българи разбраха през това време е, че този път политиците не са ги излъгали.
Няколко дни след като започна работата на 43-тото Народно събрание партиите в него постигнаха пълно съгласие по основните приоритети на страната. Създаденото стабилно правителство и парламентът изпълниха основната си задача – да възродят държавността и да създадат икономически и социални предпоставки за успеха на нацията. Един от първите ходове на новите управляващи партии беше отказът от държавна субсидия. Правителството направи нужните реформи и благодарение на съгласието в парламента се взеха трудни, но важни за нацията решения. В резултат бяхме свидетели на стабилизиране на държавата и институциите и стабилно управление на реформите.
Благодарение на умелото управление младите българи спряха да емигрират, защото родината вече им предлага достоен живот. Отваряха се заводи и фабрики. Беше постигната сигурност в държавата и българите вече не треперят за имота си и за живота си, както беше досега. Българските пенсионери вече получават нормални пенсии. Икономиката беше възродена и доходите на работещите българи се повишиха чувствително. Хората започнаха да усещат подкрепата на държавата – и тези, които се трудят, и безработните, и малкият, средният бизнес. Най-важното: обикновените българи си върнаха доверието в институциите.
С всичките си решения парламентът и правителството показаха грижа и защита за хората и не допуснаха ново замразяване на социалните разходи. В резултат на това сега българите вече не са заложници на интересите на монополите. Бурното икономическо развитие беше последвано от създаване на работни места и безбройни перспективи за младите. В България хората вече не се страхуват от МВР, държавата и не се чувстват мачкани. Извършени бяха одит и ревизия на енергетиката и се постигна сваляне, а не повишаване цената на тока. Стегнати бяха и митниците, което доведе до увеличаване на приходите в бюджета.
Нещо повече – управлението успя да реабилитира образа на България като последователен, активен, реален, а не просто формален член на ЕС и НАТО.
През тези четири години за първи път управлението на държавата не беше загадка. Всички партии споделиха отговорността и работиха заедно за реализирането на приоритетите и със съгласие изградиха една по-стабилна България. Властта за първи път показа, че тя принадлежи на народа, а не народът принадлежи на държавата.
Днес всички ние знаем, че когато българските управници лъжат, когато крадат – хората нямат доверие нито в политиците, нито в институциите, въобще в държавността. Но политиците, които избрахме преди четири години бяха почтени хора, хора, които работиха заедно за благото на нацията и на България, а не за своите интереси или за интересите на разни корпоративни структури, както беше в миналото. Безвремието спря!
Уважаеми зрители, тази вечер аз съм един щастлив репортер, защото имам честта да ви припомня отново възхода на нацията ни. Знам, че не е нужно да ви призовавам утре да излезете и да гласувате. Очаква се утре огромен процент избиратели да отидат до урните, за да покажат подкрепата си към българските политици и не на последно място – благодарността си. И когато утре вие чуете изявленията на политиците пред избирателните секции, ще знаете, че те отново ще изпълнят казаното. Защото те заслужиха вашето доверие. Приятна вечер!“

Б.А. Авторът изказва своята признателност към лидерите на парламентарно представените сили в 43-ото Народно събрание, които с изявленията си на 5 октомври 2014 г. пред избирателните секции сами сътвориха този вълнуващ текст. Да, това е ни повече, ни по малко компилация от изказванията на политиците пред журналистическите микрофони. Авторът е уверен, че политиците този път няма да излъжат и всичко описано по-горе ще се случи до последната подробност. В случай че това отново не стане, мисля че е крайно време да създадем нов жанр – българска научно-политическа фантастика, който да влезе в учебниците по литература.

София, 2018 г.

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит