ТЕРЗИЛЪЦИ

(откъс от романа "Звезди под клепачите") Жената, която стои на югозападната тераса на малкия семеен хотел в село Бистрица е друга. Живее в различно време, където секундите се отмерват от безплътен барабанист, за чието съществуване никой не подозира. Всичко в това време е научило жената на терасата да не вярва в случайностите. Залезът хвърля мътнооранжевия си шепот в черната ѝ права коса и се опитва да оживи смуглото ѝ лице. Маслиненочерните очи са тихи, притворени, но тя не слага тъмни очила. Не сяда на някой от двата ратанови стола, за да се наслади на питието си – небрежно смесен коктейл от скъп бял ром и кока-кола. За да се нарече „Куба либре”, би трябвало вътре да плува и резен лимон, за предпочитане лайм, както и няколко ледчета. Но в нейната чаша не плува нищо освен ноти от тъга – дали затова жената не пие с наслада, седнала на удобния ратанов стол, а се е изправила до дървения парапет и гледа нанякъде, но без да вижда света. А може би се е заслушала в нещо... но в ...

(откъс от ръкописа на романа „Звезди под клепачите” )    Вижда себе си в прозорец, превърнат от мрака навън в огледало. Тя е възрастна жена. Облечена в черни дрехи. С черен шал. В траур. Навън е тъмно, но тя чувства, че градът е непознат. Годината също не може да се разбере по нищо. И все пак... тя знае, че навън, в двора, цъфтят керемиденочервени рододендрони. Тя се обръща с гръб към прозореца и пред себе си вижда врата. И знае, че трябва да почука на тази врата. Прави го – леко и ненатрапчиво. И момчето ѝ отваря бързо. Изглежда изненадано, защото не очаква никого. Защото досега никой не го е посещавал там. Особено по това време, на границата между деня и нощта. Той ли е това? И защо е толкова млад? Тя се оглежда отново – в кехлибарените му очи. Зряла дама, с един крак отвъд средната възраст – около петдесет и пет или дори шейсет годишна. Изцяло в черно. Но знае, усеща, че за него е неузнаваемо привлекателна. С тази чуплива коса, чийто цвят му напомня нюанси на е...