Божествената иглика
Често, докато се разправям с поредния пътник, възмутен от липсата на чекирания си багаж, си спомням за Калин Калоянов. За последната ни среща. И за онази история, която беше започнала много преди вечерта, в която Калин загуби всичко. Странно е, но обикновено мисля не за друго, а за последния му сън. Няма откъде да го разбера, но винаги ще съм сигурен, че в онази последна нощ преди осем години, в своето твърдо легло, в малката си стаичка на втория етаж на хижата, Калин Калоянов не е сънувал нито своите пресъхнали златни реки, нито разтопената си метална маска. Знам, че в онази последна нощ той е сънувал едно цвете. * * * Металната маска. Така го бяха наричали всичките му приятели в Лас Вегас. До онази вечер, в която загубил всичко, животът на Калин бил едно непрестанно издигане. От мой съученик в Джунглата, гимназията на Средовград, през помощник-пицар в мръсно заведение на морския бряг в Златни пясъци, до...