Babylonschnaps
Видяхме я как спира фолксвагена пред Магазина и се оглежда като човек, който е идвал тук, но преди доста години. Ясно е. Не е тръгнала към Манастира. За там сложиха табела и никой вече не се обърква по пътя. За тук си е, за нашето село. Ама защо е дошла? Чия е? Магазинера ще я пита. Няма как да пропусне да се осведоми. Защото тук точно, в Магазина на Долен Полюс рядко идват непознати. Ония от града, дето спят в къщите за гости покрай реката, си носят всичко. Идват с препълнени багажници и влачат чанти с бири и безалкохолни, меса и колбаси, зеленчуци и ракия. Някои дори вода носят! Градска им работа – кой да им каже, че от нашата вода тук по-хубава няма. Мастиката ни също е хубава – Магазинера ни я дава евтино, затова я пием тук, на масата, под чадъра с надпис Кока Кола. Голям смях – в нашия Магазин Кока Кола отдавна няма – кой ще ти пие такива префинени работи, от които коремът се подува? В нашия Магазин, освен мастика, има само хляб, мляко, айрян, вестници, колбаси, зеленчуци ...