сряда, 20 март 2019 г.

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", който предстои да бъде издаден от "Жанет 45")
 
В потвърждение на общоприетата истина, че немците са винаги точни, доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна. Да, той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било, но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда. Просто се появяваше точно навреме и толкоз. Правилото важеше не само за работата, а и за хокейните мачове, които посещаваше през уикенда, за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл, за семейните вечери и гостувания по рождени дни (на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше), за обществените събития, юбилейните срещи със съученици и разбира се, сбирките в клуба на Пазителите на Регламента.

Олга, красивата съпруга на Адолф Хамершмит, която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеустременост личност, позната на почти всички любители на руската красота от поредицата еротични клипчета, с които сама се бе рекламирала в новонет и които Адолф не беше гледал, защото не обичаше да си губи времето с еротични видеа, та тази Олга с годините бе попила от точността на своя съпруг. Ходеше в клубовете за разкрасителни процедури и масажи точно навреме, водеше двете им кучета на разходки и на тренировки по аджилити точно навреме и изпращаше своя любовник Антонио Де Сабато точно навреме...

Но на двайсет и четвърти юли, събота, точно в десет сутринта, се случи нещо необичайно. Олга знаеше, че необичайните неща имат навика да настъпват точно след поредица от три съвсем обичайни събития, но в тази събота нейният усет за предзнаменования ѝ изневери така, както тя изневеряваше на своя акуратен съпруг... А обичайните събития си бяха налице:
1. Преди час кучетата бяха отведени от нея на тренировката по аджилити, която посещаваха всяка събота;
2. Преди два часа нейният възлюбен Адолф беше заминал с пикапа си към своя приятел Лайл, с който всяка втора събота (когато застъпваше на смяна вечерта в осем) се отдаваше на тих и спокоен риболов в Езерото на бисерите, отдалечено на петдесет и седем мили от къщата;
3. Преди половин час Антонио Де Сабато беше пристигнал и бе изпил на три глътки своето макиато с поглед, властно, но и нежно изучаващ тялото на любовницата сякаш го вижда за първи, а не за деветдесет и шести път... след което Антонио се бе заел самоотвержено със своята амбициозна задача да задоволи нейното безгранично сладострастие, дошло още от корените на рода ѝ, живял с векове в сърцето на руската степ, а тя, Олга, разтърсваше двуетажното здание със своя могъщ мецосопран...

И тогава, точно в десет сутринта, в къщата влезе разстроеният доктор Адолф Хамершмит, чу дяволските предсмъртни писъци от спалнята, огледа чашката с наскоро изпитото макиато и оставената до нея бейзболна шапка на Чикаго Къбс“... Да, това обясняваше наличието на червеното спортно Алфа Ромео“, паркирано в задния двор, както и лачените сандали номер 12,5, грижовно оставени край входната врата. Доктор Хамершмит въздъхна, после излезе навън, където виковете на жена му отекваха в тон с песента на птиците в съботната утрин. Качи се обратно на пикапа и направи няколко обиколки на квартала, напазарува от супермаркета, зареди новомобила си с гориво и се върна точно навреме (както обикновено) – за да се размине с излизащото от уличката им червено Алфа Ромео“.


Когато се прибра, остави покупките при входа и отиде право в спалнята, където неговата Олга, все още гола, топла и ухаеща на страст, лежеше със затворени очи, както правеше всяка втора събота след изтощителната битка, провеждаща се в семейното им ложе. Олга го погледна с изражение, което би било подходящо, ако в спалнята ѝ е нахлул масов убиец, и успя да произнесе с глас, прегракнал и изтощен от доскорошната ария:
Долфи? Какво правиш вкъщи, мили?
Наложи се да се прибера, скъпа.
Доктор Хамершмит звучеше съвсем спокоен. Само в погледа му се четеше това, което реши да не ѝ казва с думи: че е бил тук и по-рано, че е видял Алфа Ромеото“, обувките и чашата за макиато, че е чул виковете, които през последните дванайсет години съвместен живот не беше успял да изтръгне от тялото ѝ сам... Той я гледаше и тя го гледаше, докато тя не разбра всичко. Тогава той седна на ръба на спалнята, с гръб към нея, и въздъхна:
Лайл е мъртъв.
Лайл! О, боже! Но... Как? Кога?
Умря в пикапа. Докато пътувахме към езерото. Масивен инфаркт.
О, не! А ти? Нямаше ли как да...
Не. Нищо не можех да направя.
О, мили... Съжалявам... Аз... О... Съжалявам...
Тя се загърна в мокрите и омачкани чаршафи. Той седеше с гръб към нея и гледаше в стената с отворената врата.
И двамата мълчаха. Той не знаеше за какво да мисли с предимство за смъртта на най-близкия си приятел или за измяната на своята съпруга. Да, ясно бе, че с жена му имат извънбрачни връзки, но те бяха по повелите на Регламента, нещо нормално за всички семейства. Виж, тези викове, чаршафите, обувките... А Лайл... Лайл беше най-добрият му приятел. Ходеха заедно на риболов, хокей, вечеряха семейно, дружно водеха кучетата си на пикник... Именно Лайл го бе въвел в клуба на Пазителите на Регламента.

Доктор Хамершмит стана от ръба на спалнята и отиде в банята, където взе душ. Трябваше да се ободри. В крайна сметка хората умират, такъв си е природният ред на нещата. А и какво толкова, че жена му имаше нерегламентирана извънбрачна връзка сега той щеше да използва ситуацията и да навакса при това с регламентирани извънбрачни връзки. Припомни си, че според точка двайсет и седма от Регламента тъгата е нещо съвсем неуместно в нашия нов свят“.

Малко по-късно, когато отстъпи банята на своята съпруга, която междувременно бе сменила чаршафите в спалнята, доктор Хамершмит се отпусна в своето брачно ложе и заспа блажен сън.

Олга взе душ, но щом чу тихото похъркване от спалнята, се успокои, изми чашата от макиатото, облече се, гримира се и замина да вземе кучетата от тренировка. Реши да ги заведе да обядват в кучешкия ресторант, както всяка втора събота, в която Адолф беше на риболов. После отидоха да пазаруват в търговския център, кучетата се включиха в забавна игра в кучешкия дресировъчен клуб, а Олга прекара няколко часа в салона за разкрасителни процедури. Не ѝ се искаше да среща Адолф отново днес. Знаеше, че изневярата не е фатална в наши дни, но нещо в погледа му, тогава, когато нахлу в спалнята... Не, тя щеше да се прибере в осем. Кучетата щяха да са доволни да поиграят по-дълго в клуба, а тя да си направи повечко процедури. А в осем вечерта, ако има поне едно сигурно нещо на този свят, то е, че Адолф ще застъпи на смяна в болницата.

Да, Олга се прибра в осем. Прибра се с нов маникюр, нов педикюр, епилирана и подхранена с етерични масла кожа, нова прическа и нов цвят коса, нови мигли и вежди, с няколко чанти покупки в ръцете и... да, две щастливи кучета край нея... и тогава, когато влезе в тъмната къща, тя чу тихото похъркване на доктор Адолф Хамершмит, който днес за първи път от петнайсет години нямаше да пристигне навреме за работа в Обществена болница номер 26.


Хроники на неведомото - откъс втори

Няма коментари:

Публикуване на коментар