Вчерашният
мокър сняг отдавна беше потънал в
разкаляната градина, а източният полъх
на декемврийското утро все още не си и
помисляше да покрие със синя завеса
ярките звезди над високопланинското
село, когато баба Виолета отметна дебелия
юрган и се изправи пъргаво. Огънят в
печката на дневната беше загаснал и тя
бързо се облече и отиде в гаража, за да донесе въглища, няколко шишарки и
лист стар вестник за разпалване. Минута
по-късно коминчето на бялата двуетажна
къща изпусна първите кълба сивкав дим
в хладната нощ. Прозорците на съседните
къщи все още чернееха и само лаят на
кучето на дядо Огнян нарушаваше изящната
тишина. Баба Виолета среши сивите си
коси, провери дали телефонът работи и
след това напълни кофа с вода и насапуниса
с гъба прозорците на дневната. Предишните
два дни температурите бяха минусови и
не ги беше мила, но сега утрото беше меко
и тя със задоволство ги поливаше с вода
и после ги подсушаваше с вестници. След
прозорците дойде ред на пътеките,
изтупани на задната тераса, на пода,
който беше измит с парцал, на прахта по
лавиците и старата библиотека. Беше
измила също и банята, след което вече
точеше корите за баницата, когато чу от
спалнята тежките бавни стъпки на дядо
Тодор, който се беше запътил към
тоалетната. Посрещна го както винаги –
с две чаши силно турско кафе и пакет
бисквити. Закусваха мълчаливо, докато
първите слънчеви лъчи се показваха над
източните склонове на планината и
огряваха лавицата със снимките. Минута
по-късно, ръцете на старците застинаха
от телефонния звън. Спогледаха се и баба
Виолета се затича към телефона, а дядо
Тодор се изправи и в широко отворените
му сини очи заблестяха сълзи. Той отдавна
не чуваше добре, но по очите на жена си
разбра, че това не е обаждането, което
чакаха от 14 години. Седна отново на
масата и когато тя се върна при него, не
си направи труда дори да я погледне,
защото чудесно знаеше какво говори. В
такива моменти беше доволен, че не я
чува. А баба Виолета, след като изпи
последната глътка от горещото кафе,
знаейки че съпругът ѝ не я чува, взирайки
се в една снимка на огряната от слънчеви
лъчи лавица, започна:
