Имам
изключително силен имунитет срещу интернет публикациите и вече нищо не може да наруши
моята устойчивост. Преди години неграмотността и тъпотата ме изумяваха, но след
като волю-неволю понатрупах стаж в четене на случайно попаднали ми статии,
публикации в блогове, статуси в социални мрежи, мнения във форуми (включително
и спортни форуми, щото който не е влизал в спортен форум, където спорят за
български футбол, не е видял и една стотна от глупостта на планетата), след
всички тези продължителни и безмилостни ваксинации, аз се чувствам абсолютен
Айрън Мен! Непробиваем! Неподатлив на атаките ИМ! Дебелокож и спокоен в своята
обвивка, защитен от брониран щит, отразяващ и отблъскващ всички мнения и
коментари, заливащи това все по-необятно интернет пространство. И въпреки, че ТЕ
ежедневно и ежечасно се спускаха към мен като двеста милиона безкомпромисни
кокодиневски сперматозоида, аз оставах корав, неоплоден и хладен като
най-здравото великденско яйце, оставено цяла година на съхранение в хладилника.
Да, до
съвсем скоро беше така. И си мислех, че винаги ще бъда неуязвим. Но се оказа,
че все пак е имало нещо, което може да разбие на сол кристално чистата чашка,
от която пиех своето безразличие.