ТЕРЗИЛЪЦИ

Снимка: Илия Димитров Пет месеца след излизането на "Отлъчване" коментарите за книгата не спират. Благодарен съм на всички, които споделиха мнението си за романа и публикувам още петнайсет от отзивите, които получих в последно време. Отново са подредени по азбучен ред на авторите им. „ Насладих се на книгата до краен предел. Настръхвах, плаках, изживях всички истории. Бях в книгата, слях се с нея и още не мога да се отърся от емоциите. С една дума още съм в книгата макар да затворих последната страница. Препоръчвам, книгата наистина си заслужава. Пропита е с много емоции с много любов. “  Деси Вълкова

  (откъс от романа "Отлъчване")   Ей това, ако не е благословия и проклятие в едно, това ако не е мъка и щастие, радост и горест, смърт и безсмъртие, това ако не е най-сладката и най-горчивата гибел, това ако не е всичкото – и земята, и мухите, и небето, и прахта, и слънцето, и пикнята, и звездите, и фъшкиите… – всичко в едно, всичко е вътре, в мене, всичко танцува, плаче, пустосва, крещи, заспива, скача, убива, пее, умира и се въздига от гроба, лети, лети, лети към безконечността, за да стигне до един-единствен образ, онова чудно лице, дето и сега е над мен и ме гледа. Гледа ме! Чудно хубаво лице. Без калпак. Не трябва да мигам, не бива да го изпущам от поглед дори и за един миг, защото то е там. Излазям от черното на зениците, от светлокафявото на очите, за да се препъна хиляди пъти в бялото, щото в бялото няма как да не се загубиш, после ме обвива полъхът на галещите черни ресници, дето гъделичкат, без да докосват, остри като мечове и меки като току-що разцъфнали ...

Изминаха два месеца и половина от излизането на романа ми "Отлъчване" на българския пазар. Седемдесет и седем дни, през които аз изпитвах неповторимо усещане. Това е чувството, че някъде там, извън мен, живеят едни думи, емоции и идеи. Родени от моето съзнание, но вече принадлежащи на други хора. Хора близки и далечни. Познати и непознати. Всякакви. В това усещане има нещо неописуемо - може би приятно, но вероятно и тревожно. Ала човек няма време да свикне с него. Защото се появяват други думи, родени от съприкосновението на книгата с мислите и световете на читателите. И сега, два месеца и половина след като тази книга напусна моя вътрешен свят, аз реших да събера петнайсет от тези първоначални гледища. Благодаря на всички, които ми споделиха начина, по който са усетили "Отлъчване". Някои са познати, приятели, колеги, други са напълно непознати, случайно попаднали на книгата. Аз се радвам на всички тези отзиви - независимо дали са от хора, свъ...

"Отлъчване" е заглавиет о на моя  първи р оман, който ще излезе през юни 2017 година . "Отлъчване" помирява дързостта и динамиката на съвременните романи с автентичността и дълбочината на старите книги; обединява шантав ото и сюрреалистичното с естественото и ежедневното ; събира на едно място носталги ята и надеждат а, магията и логиката, историята и м итологията. "Отлъчване" съдържа думи. Много думи.  Не, не са пророчески думи, защото пророческите думи са на стените на подлезите, всеки знае това.   Но са пълни със съдържание думи, различни думи, думи-идеи, думи-емоции, забравени думи. Всички тези думи са обединени в история... ...за самотата на единствените деца. ...за вглъбеността в миналото и за илюзиите на бъдещето. ...за отхвърлянето на обикновеното и търсенето на неповторимото. ...за оцеляването на духа във времето. ...за това от къде идваме. В тази история има двама герои – един единствен мъж и една единствена...

(откъс от романа "Отлъчване")   Светът ражда чудни истории, защото в утробата му спят тайни, които ние, хората, не сме разгадали. И сигурно никога няма да ги разгадаем, както и онези сънища, които помним като истински. Повечето хора обаче затварят очите си за чудесата, наричат ги врели-некипели, бабини деветини. Казват, че са здраво стъпили на земята, а сами не осъзнават, че тая земя, на която са стъпили здраво, се движи с хиляди километри в час, пътува в космоса, за който още никой нищо не знае. Така че хората, дето не вярват в чудесата, са най-глупавите. Те плануват, умуват, кроят... Мислят, че всичко могат да предвидят, че животът е като колело в лунапарк, което единствено те качва нагоре и те спуска надолу, докато не ти омръзне да се возиш. А животът е много по-сложен, той е като да си едновременно и горе, и долу. Щото кой знае кое е горе и кое – долу? Като да си на най-високия планински връх и в най-дълбоката подземна пещера, едновременно. Като да летиш в небеса...

(откъс от романа "Хроники на неведомото")   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеустременост личност , позната на почти всички любители на руската красота от поредицата ер...

Понякога човек има чувството, че Те са навсякъде! Пъплят из паркове, трамваи, плажове, самолети, чакални, площади, дори и по пейките на Витошка! Хора с отнесени погледи, блуждаещи, замислени... понякога се смеят, а в други случаи са готови да се разплачат. А като станат да ходят приличат на сомнамбули. Този текст не е за тях, защото те са вече изгубени. Той е предупреждение за вас. Внимавайте! Пазете се! И в никакъв случай не ставайте един от тях. Пазете се от Заразата! Не. Не става дума за зомбитата от „Z-та световна война“. Нито за Капитан Трипс. Не говорим за чалгаджии, футболни запалянковци, пенсионери или други рискови групи. Става дума за тях – хората, които четат книги! И за онези с електронните четци... Четенето на книги е опасно. Затова ако срещнете човек с книга около вас, опитайте се да го убедите с думи. Ако това не помогне – употребете сила. Ето десетте най-големи опасности, които крие този вреден и пагубен навик, четенето на художествена л...

В съзнанието ми са останали две книги в библиотеката на родителите ми. От тях започна всичко. Червена и зелена книга, които стояха на втория рафт, отляво. Една вечер леля ми, която ни гостуваше, погледна към тези две томчета и каза на баща ми: "Много хубави книги имате, батко. Маркес! Толкова го обичам! Маркес е прекрасен..." Мисля, че съм бил на около 10 години. Отворих първата от тези книги около 3-4 години по-късно, спомняйки си думите на леля ми. Беше по време на лятната почивка – някой от родителите ми я беше взел със себе си. Зелената книга. Тогава за първи път прочетох началното изречение на "Сто години самота". "Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда." Магията ме погълна, държа ме около 10-15 страници, но по-нататък не успях да продължа да чета – почивката свърши. Но нещо от тези страници беше останало в мен и докато бях ...

Искам да ви разкажа за усещането да откриеш перфектната перла. Не съм ловец на бисери, а опитът ми с мидите се изчерпва с няколко неволни порязвания на плажа през лятото. Но опознах усещането , чувството да разтвориш една черупка и отвътре да заблести твърдият заоблен предмет, символизиращ щастието. Може би защото специалистите казват, че от около 3 тона миди излизат едва 3-4 перфектни перли... Всъщност и моята перла също се показа за първи път на плажа . Но на един въображаем плаж, нарисуван на картина. Един сюрреалистичен плаж, за който едно красиво момиче е изпяло песен. Там, на този морски бряг, стои едно момче, което се казва Кафка. Но не Франц Кафка. Кафка Тамура... Моята перла се казва Харуки Мураками . Не бих могъл да кажа какво е теглото на книгите, които съм прочел, преди да го открия. Срещах името му в книжарници и библиотеки, попадах и на статии, подобни на тази, в различни блогове. Но за първи път отворих негов роман в началото на тази пролет....

Едва ли има човек, който смята, че разпоредбите на Закона за движение по пътищата са адекватни на българската действителност. Предполагам, това важи и за много други закони. Затова, в този материал ще изложа аргументите за най-неотложните промени, които трябва да се направят в този закон. Така той ще влезе в крак с нравите на българските шофьори. Ето и конкретните предложения: Първо, Всяко превозно средство, движещо се със скорост, която е с 5 (или повече) километра в час по-ниска от максимално позволената, да се спира незабавно от КАТ, автомобилът да се спира от движение, а на водачът му да се съставя акт за затрудняване на останалите участници в движението. Бавното движение е пагубно, особено ако се случва по малкото останали пътища, които Бойко Борисов все още не е превърнал в трилентови магистрали. Особено опасно е бавното движение в рамките на населените места, затова е необходимо автомобил, ограничаващ движението на джипове и S -класи, посредс...

Неповторимо удоволствие. Емоционалност, стигаща до истерия. Красота в най-чистия вид. Сблъсъци, противоречия, антагонизми. Епохи. Образи. Характери. Объркване. Лудост. Стил, водещ до пристрастяване. Страници, към които изпитваш обич. Понякога и омраза. Много често – и двете. Но никога равнодушие. Трудно ми е да продължа, защото за него са казани толкова много неща, изписани са повече книги отколкото самият той е написал, служел е за вдъхновение на едни от най-великите творци от края на 19-ти век до днес. Не искам да го анализирам, защото би било прекалено смело, просто не трябва. Не искам и да го обяснявам, защото него трябва да го усетиш. Той е създал едни от най-големите съкровища, които могат да се намерят по рафтовете на световните библиотеки. Могъщ ум. Проникновен психолог. Изкусен разказвач. Гений.  Да. Става дума единствено за него. Достоевски.

Когато става дума за медии, в съзнанието ми изниква една филмова сцена – от „Диво сърце“ на великия Дейвид Линч. Кола се движи по път сред пустинята. В колата са Никълъс Кейдж (в ролята на агресивния побойник Сейлър) и Лора Дърн (в ролята на шантавата му любовница Лула). Лула кара колата, а Сейлър се е изпънал на задната седалка със стърчащи нагоре крака. Радиото работи. Лула шофира. Пуши. А по различните радиостанции чува следното:   „ ...имам троен бай-пас и хора като вас ме карат да изляза от болницата...“   „ ...за последния ѝ развод, простреляла и убила трите си деца на възраст 7...“   „ Съдията е поразен, че Джон Рой е правил секс с труп...“   „ Миналия октомври щатските власти са пуснали 500 костенурки в Ганг, опитвайки се да намалят замърсяванията от човека и ще използват крокодили да ядат труповете на Хиндусите...“   Лула спира колата и изскача навън, крещейки: „ Сейлър Рипли, намери ми някаква музика по това радио !” Това кара Сейлър да с...

Много си ни е хубаво в нашето блато. Е, някои се оплакват, че било много тинесто и със застояла вода. Че някой ни окрал водните лилии и тръстиките. А други разправят, че съществували и други места далече от блатото - красиви планини, широки поляни, топли морета, гъсти гори... Там, казват, ухаело на цветя, на борови иглички, на люляци, на чистота, на щастие. Но на нас тук си ни е по-спокойно. В блатото е сигурно. Познато. Блатото ни си е красиво, нищо че е малко мръсничко и намирисва. Който и да дойде, казва колко е прекрасно при нас, какви сме гостоприемни и колко красиво ни плуват момичетата. И си имаме цели четири сезона. Лятото ни е топло. Зимата ни е студено. Прелест!

„ Д-р Хоуникър имаше обичай да казва, че всеки учен, който не е в състояние да обясни работата си на едно осемгодишно дете, е шарлатанин.“ Напоследък е толкова модерно да се цитират части от книги, че хората започнаха да четат само цитатите, забравяйки за книгите. Това горе е цитат от една велика книга - „Котешка люлка“ на любимия ми Кърт Вонегът. Доктор Филикс Хоуникър не е историческа личност, той е измислен герой, който в книгата е създател на бомбата, хвърлена над Хирошима. Ако някой иска да узнае повече – нека прочете книгата. Аз ще разкажа само за деня, в който тази мисъл, също често цитирана в интернет, се заби в мозъка ми. Заби се като кабърче в гумата на велосипед и наруши вътрешното ми равновесие. Точно в края на лятната отпуска. Имах неотложен ангажимент в централата на една банка. Да, беше един от онези неотложни ангажименти. Налагаше се да взема със себе си четиригодишната си дъщеря и да ѝ предложа безценна разходка в центъра на София – без люлки и пързалки, без ...

Снимка: http://saintdobry.com/ Разбрах за неговото съществуване на 15-ти юни, в 12 ч. на обед. Под климатика. На изкуственото осветление. Пред компютъра. Цък. Интернет – какво ли има да ми каже днес? Фейсбук ме съветва кои храни да избягвам, за да не ми се „изпарява сексуалният мерак“. Реклама ме кани на екскурзия в Скандинавия. Обмислям набързо и двете предложения, решавам, че не ме засягат. Цък. Новинарски сайт. Росен Плевнелиев, Божидар Димитров, Франсоа Оланд... Отказвам се. Цък. Времето. Горещо – усеща се като 32 градуса. Да живее климатикът, нали? Цък. Спорт. Изпълкомът се събира в четвъртък, жребият в петък. Чувствам се напълно спокоен след тази ключова информация. Цък. Новинарски сайт номер две. Пак Плевнелиев и Оланд. О, и Бойко Борисов. Скрол. Кафето лекува сексуални проблеми. Малко се притеснявам, защото вече съм изпил две. Цък. Сайт за видео-споделяне. Криско и някаква жена. Бързо цък върху трети новинарски сайт. Над 30 души от „Орландовци“ са били отведени в пол...

Градският транспорт в София е едно специфично пространство, в което важат строги правила. Те по нищо не си приличат с общоприетите схващания за морал, етика, добро и зло, лично пространство, със законите и с нормите на правото. Автобусите, трамваите и тролеите на нашата столица биха могли да се изучават в часовете по география, биология, химия, физика и логика – като съвсем различна единица на познанието. Настоящото ръководство за оцеляване е изработено с благородния стремеж да улесни начинаещите пътници, които смятат, че градският транспорт в столицата е обикновен и достъпен начин да се придвижват от една точка до друга. Предупреждение за неопитни! Ако се наложи да влезете в наземния софийски градски транспорт, тези десет правила ще ви бъдат жизнено необходими.  

А Инженерът , като видя множествата, изкачи се на сцената; и когато застана, поклонниците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше: Блажени богатите на салфетки, защото е тяхно биадското царство. Блажени кючекините, защото те ще се гологъзят. Блажени гледащите, защото те ще съберат мат'риала. Блажени, които гладуват и жадуват за чалгата, защото те ще избухнат в биада. Блажени силиконовите, защото на тях ще им се показват циците.