Binoculars

„Д-р Хоуникър имаше обичай да казва, че всеки учен, който не е в състояние да обясни работата си на едно осемгодишно дете, е шарлатанин.“ Напоследък е толкова модерно да се цитират части от книги, че хората започнаха да четат само цитатите, забравяйки за книгите. Това горе е цитат от една велика книга - „Котешка люлка“ на любимия ми Кърт Вонегът. Доктор Филикс Хоуникър не е историческа личност, той е измислен герой, който в книгата е създател на бомбата, хвърлена над Хирошима. Ако някой иска да узнае повече – нека прочете книгата. Аз ще разкажа само за деня, в който тази мисъл, също често цитирана в интернет, се заби в мозъка ми. Заби се като кабърче в гумата на велосипед и наруши вътрешното ми равновесие.

Точно в края на лятната отпуска. Имах неотложен ангажимент в централата на една банка. Да, беше един от онези неотложни ангажименти. Налагаше се да взема със себе си четиригодишната си дъщеря и да ѝ предложа безценна разходка в центъра на София – без люлки и пързалки, без сладолед и каране на колело. Вървяхме по булевард „Тодор Александров“. Тодор Александров, между другото, е бил лидер на ВМРО – не това ВМРО, което се мъдри в избирателните бюлетини в момента и прескача като скакалец от коалиция в коалиция. Едно друго ВМРО. Застрелян е още преди да навърши 44 години. Днешният лидер на ВМРО е на 49 години, явно се е родил във времена, по-благи за „революционери“.

По булевард „Тодор Александров“ пред мен и дъщеря ми се разкри впечатляваща за детето гледка. Статуята на Света София. Зад нея – сградата на бившия партиен дом, този 60-годишен монумент на българската комунистическа власт. Сега в тази сграда са канцелариите на Народното събрание, там заседава и великата Централна избирателна комисия. Преди няколко дни даже представители на една партия бяха опитали да влязат в сградата, защото от ЦИК им спрели предизборния клип. Отляво на монумента се намира Министерският съвет.

– Тате, това какво е? - попита детето.

– Това, тате, е статуята на Света София. Но лицето е от другата страна. Има си и корона – като на принцесите от книжките. Държи бухал и лавров...

– Не това, тате – прекъсна ме тя леко раздразнена – а това зад нея!

– О! Това ли? Това е една голяма сграда, в която едни чичковци и лелички ходят на работа.

– Защо ходят на работа?

– За да изкарват парички.

– И... какво правят там?

В този момент думите на Кърт Вонегът се появиха в главата ми. Ще успееш ли да обясниш на едно четиригодишно дете каква е работата на тези хора, въпреки че те не са учени? Трябваше да опитам. Започнах отдалече.

– Нали знаеш, че в приказките има царе, царици, принцове и принцеси? Царете управляват цялата държава и се грижат за всички хора в нея, наказват лошите хора, за да могат добрите да живеят спокойно. Ти нали знаеш какво е държава?

– Да. България е държава.

– Добре. България е държава, но сега не я управлява цар. Управляват я правителство и народно събрание.

– Какво значи управляват?

– Създават правила за всички хора. Като вашите правила в детската градина и правилата ни вкъщи. После следят дали хората ги спазват. Като царете. Трябва да решат кое е най-добро за всички в държавата и да го направят. Та в това правителство и в народното събрание работят тези чичковци и лелички – опитах се да обобщя, но въпросите не спряха.

– Защо няма цар, а такива чичковци и лелички? Защото няма дворец ли?

– Не. С годините хората са решили, че е по-добре сами да си избират кой да ги управлява. Затова вече няма цар, а чичковци и лелички, които сами си избираме, като гласуваме на избори.

Точно когато очаквах въпрос какво е гласуване и какво са избори, детето замълча. Мислеше нещо. Готов да отговоря на поредната вълна от въпроси, чух най-неочаквано:

– Тате, а те като са там дали ни виждат сега как ходим?

– Дали ни виждат ли? Нас с теб ли?

– Да. През прозорците.

– Не, тате. Те не стоят на прозорците. Те имат много работа, срещат се с най-различни хора, пишат едни документи...

Тогава детето ме прекъсна с въпрос, на който нямах отговор:

– А те като не ни виждат, как знаят какво е добро за нас?

Какво отговорих ли? Нищо. Постъпих като всеки объркан родител, който не знае какво да каже на детето си. Смених темата. Отидохме в банката и после обратно вкъщи. Децата ни дават такава храна от метафори, че може да онемеем. Стига да ги слушаме внимателно. Вечерта разказах случката на моята съпруга и тя подхвърли шеговито:

– Освен от Министерски съвет да си направят обществена поръчка за доставка на бинокли!

Да. Съпругите също трябва да се слушат. Те са най-добри в практичните предложения.

Бинокълът е оптичен увеличителен уред, който чрез система от лещи прави възможно наблюдението на отдалечени обекти едновременно с двете очи. От друга страна, българските политици летят толкова високо, след като ги изберем, че сигурно ще е по-практично да ползват телескоп...

***

Уважаеми политици,

Моето четиригодишно дете ме попита дали ме виждате. Аз не му отговорих, защото знам, че отговорът е отрицателен. Вие не само не виждате хората, които ходят под прозорците ви, но и не ги чувате, когато ви крещят "оставка". Защо не застанете на прозореца и не погледнете надолу – към тези, които наричате електорат? Защо не помислите, че сте там с една единствена задача – да работите за тези хора? Да им служите! Не на себе си. Не на европейските партньори, на руските и американските интереси.

Уважаеми политици,

Слушайте децата. Дайте възможност на тези деца да останат тук, в България. Но не ги учете да стават като вас, напротив – опитайте вие да научите нещо от тях. Помислете и за това: ако аз в неделя отида да гласувам с детето си, предполагам, че ще трябва да му обясня защо избирам хора, които не се интересуват от мен. Какво да му кажа? Вие какво бихте казали?

Уважаеми политици,

Надявам се, че все някога ще се снабдите с бинокли, може и без обществена поръчка. Чакам с нетърпение деня, в който ще свалите очилата за четене, с които се взирате в поредната предизборна програма, опитвайки се да съчините новите си обещания. Иска ми се следващия път, когато мина с детето си под прозорците ви, да му кажа: „Да, там са, виждат ни и правят това, което е добро за нас“.

„So it goes“, както казва Вонегът... Докато не дойде денят, в който на всяко четиригодишно дете ще може лесно да обясниш какво работят политиците, д-р Хоуникър!

Прочетете още:
Изкуството иска жертви!