сряда, 10 февруари 2016 г.

Маркес и червената книга




В съзнанието ми са останали две книги в библиотеката на родителите ми. От тях започна всичко. Червена и зелена книга, които стояха на втория рафт, отляво. Една вечер леля ми, която ни гостуваше, погледна към тези две томчета и каза на баща ми: "Много хубави книги имате, батко. Маркес! Толкова го обичам! Маркес е прекрасен..." Мисля, че съм бил на около 10 години.

Отворих първата от тези книги около 3-4 години по-късно, спомняйки си думите на леля ми. Беше по време на лятната почивка – някой от родителите ми я беше взел със себе си. Зелената книга. Тогава за първи път прочетох началното изречение на "Сто години самота". "Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда." Магията ме погълна, държа ме около 10-15 страници, но по-нататък не успях да продължа да чета – почивката свърши. Но нещо от тези страници беше останало в мен и докато бях в гимназията, отново посегнах към втория рафт отляво. И именно тогава светът на Маркес ме погълна изцяло. Заживях в Макондо, в магията на онази къща – на Буендия. Лудостите и красотата на стоте години самота се превърнаха в едни от най-съкровените ми мигове на читател. Използвах инерцията на магията, с която Маркес ме беше приковал и се върнах в началото на томчето, където ме очакваха "В лош час" и "Няма кой да пише на полковника". Преписвах в тетрадка части от романите (да, така правехме преди години, когато нямаше „Читанка“, „Фейсбук“ и „Гудрийдс“). Прочетох и повечето разкази от червеното томче, както и "Окапалата шума". Стигнах до "Есента на патриарха" и оставих книгата някъде посред петото или шестото изречение.

В студентските си години разбрах, че ако веднъж човек е опитал вкуса на словото на Маркес и е усетил богатството на хилядите нюанси, няма как да не се върне към него. Антикварите още тогава бяха окачили стряскащи цени върху старото издание на "Любов по време на холера". Нови издания нямаше. Затова взех "Сто години самота" и я прочетох още веднъж. Беше вълнуващо като първия път, но още по-обогатяващо. Повторих и останалите произведения в томчетата, както и първите пет-шест изречения на "Есента на патриарха". Някъде по това време гладките подвързии на кориците се бяха изпокъсали толкова много, че ги изхвърлих. Върнах двете книги в дома на родителите си, за да ги взема обратно две години след като аз самият бях станал родител. Тогава излязоха новите издания – "Дванайсет странстващи разказа" и "За любовта и други демони", който бързо бях купил, прочел и те върнаха желанието ми да се потопя за по-дълго време в света на Маркес.

След третото прочитане на "Сто години самота", част от разказите, както и "Няма кой да пише на полковника", разбрах, че Маркес е наркотик. Започва се с по-малки дози, но след време води до необратимо пристрастяване. Скоро след това се отказах да чакам ново издание на "Любов по време на холера", което да си купя и да прочета. И благодарение на „Читанка“ потънах в света на може би най-масово четената му книга и на финала имах чувството, че и аз съм на онова корабче по река Магдалена - със знамето "холера на борда" и дори ходейки по шумните софийски булеварди, в съзнанието ми оставаше ехото на познатия ненаситно изчерпателен и безкрайно откровен стил на разказване, загорял от колумбийското слънце, заразителен като холерата, замайващ като банановата треска и всепоглъщащ като любовта. Не пропуснах и "Хроника на една предизвестена смърт" – отново предоставена в електронен вариант на разположение на онези, които четат книги не само от хартия, а и от екран/дисплей/тъчскрийн... Да, може би някои книги губят очарованието си при липсата на меката хартия, прелистването, мириса на мастило... но не и Маркес. Неговата красота е на съвсем различно ниво. Той е толкова красив и груб, нежен и откачен, объркващ и директен, извисен и земен, шантав и задълбочен, гнусен и романтичен, заразяващ, безкраен, многоцветен, неразбираем, един лабиринт от вселени.

След няколко фалшиви съобщения за смъртта му, почти като при мрачния деспот в "Есента на патриарха", Маркес си отиде. Чак след смъртта му се зарових отново в онези безкрайни два тома. И едва тогава успях да прекрача превърналата се за мен в психологическа бариера – петото или шестото изречение на въпросния роман-лудост. "Есента на патриарха" е книга, която само Маркес може да си позволи да напише – толкова тежка, прецизна и детайлна, тя сякаш няма нищо общо с останалите, но всъщност притежава и всичко от тях. Предупреждавам – последното изречение от тази книга е точно 42 страници! Този роман е великолепен, но едва ли обикновен читател би могъл да обясни защо. Прочитането му е триумф. Във всеки смисъл на тази дума.

Днес Маркес го няма. Леля ми, която го обичаше, също я няма. Да, красотата и магията на книгите му е останала, но защо, по дяволите, тези великолепни творби не се издават в България? Как така по рафтовете на книжарниците днес можем да намерим всичко друго, но не и нови издания на Маркес? Причините са толкова "български" - някой не си е отчитал печалбите от романите му... После друго издателство обяви, че изискванията на агентката му били неизпълними, на всичкото отгоре някой конкурент ги натопил за нещо... Никакъв коментар не мога да дам на тези обяснения,  а само да посъветвам издателствата да препечатват думите на Иван Хаджийски - "Българска работа -  това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои". Липсата на нови издания на Маркес дори отива отвъд теорията на Хаджийски. Наистина ли сме (били) толкова глупави/завистливи/меркантилни/прости, че да обидим този велик писател? Възможно ли е все още да няма българско издателство, което и днес да изпълни критериите, да подпише договор с толкова демонизираните му агенти?

Скъпи български издатели,
Не знам кой е виновен за това, че Маркес е единствено при антикварите. Днес държа червения му том и се чувствам сякаш сте го включили в червената книга.
Обръщам се към вас с молба. Не, с призив!
Обаждайте се на агентите на Маркес!
Пишете им, ако трябва всеки ден!
Преговаряйте!
Настоявайте!
Съгласявайте се с условията им!
Нахалствайте!
Борете се!
Ако трябва, воювайте!
Ние, българските читатели, заслужаваме да четем Маркес! Ние и децата ни...
Подарете на нас и децата ни компанията на Аурелиано Буендия, Флорентино Ариса, отец Анхел, Сантяго Насар, Никанор Алварадо, Мелкиадес, Хувенал Урбино, Сесар Монтеро, Хосе-Аркадио Буендия... И тази на Урсула Игуаран, Фермина Даса, Ремедиос красивата, Нена Даконте, Амаранта, Исабел, Анхела Викарио, Пилар Тернера, Мама Гранде... Но не само тях, подарете ни и гадателите, пазарите, цирковете, ангелите, не пропускайте и жената, превърнала се в паяк, както и най-красивия удавник на света...
Искаме нови издания. Не само две стари томчета в библиотеката на родителите ни и две нови книжки в нашите... Не фалшиви писма и цитати в интернет... Не само електронни издания, искаме книгите му вкъщи, за да може един ден някоя леля, дошла на гости, да се обърне и към родителите на нашите деца и внуци с думите: "Много хубави книги имате, батко. Маркес! Толкова го обичам! Маркес е прекрасен..."

А до деня – и дано този ден не е далеч, когато отново романите и разказите му ще се издават в България, съветвам абсолютно всеки, който обича книгите, да прочете всичко, което му попадне от Габриел Гарсия Маркес – от радващите се на най-голяма слава "Сто години самота" и "Любов по време на холера", през по-кратките "В лош час", "Няма кой да пише на полковника", "Окапалата шума", "Хроника на една предизвестена смърт", "За любовта и други демони", без да подминава и прекрасните разкази, та до "Есента на патриарха", която е за най-опитните. Аз лично съм щастлив, че пред мен има още негови книги - "Хроника на едно отвличане", "Спомени за моите тъжни проститутки", "Генералът в своя лабиринт"... Чакам ги с нетърпение и не се съмнявам, че преди или след тях отново ще посегна към онези две томчета от библиотеката на родителите ми - те са си там, на втория рафт, отляво.

Прочети още:
Ето защо тази игра е велика  
Binoculars 
(f)Art или за съвременното изкуство... в кавички