вторник, 14 ноември 2017 г.

"ОТЛЪЧВАНЕ" - ГЛЕДИЩА, КОМЕНТАРИ, ОТЗИВИ (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Илия Димитров
Пет месеца след излизането на "Отлъчване" коментарите за книгата не спират. Благодарен съм на всички, които споделиха мнението си за романа и публикувам още петнайсет от отзивите, които получих в последно време. Отново са подредени по азбучен ред на авторите им.


Насладих се на книгата до краен предел. Настръхвах, плаках, изживях всички истории. Бях в книгата, слях се с нея и още не мога да се отърся от емоциите. С една дума още съм в книгата макар да затворих последната страница. Препоръчвам, книгата наистина си заслужава. Пропита е с много емоции с много любов.“ 

Деси Вълкова

 „Сред многото основания за тъга, с които изпращаме лятото – поне за мен – е това, че не успяваме да прочетем всички книги, които сме набелязали в началото на този сезон. Но пък има и радости. Радостите са, че сред тези четива попадат и книги, които са неслучайни. Книги, които ни радват като срещи и откритие. За мен такава книга е „Отлъчване“ на Николай Терзийски.“  

Юрий Дачев - „Рецепта за култура“ 

За важната литература със значими послания и изкусен стил се пише най-трудно. Защото в днешно време е модерно всичко да наричаме „велико“ и „неповторимо“. Експлоатираме силните думи, ползваме ги безхаберно на килограм, тъй като за нас са важни сензацията и трафикът, не покритието. Така езикът се осакатява, а аз толкова силно искам да го съхраним в пълната му прелест.
Ето защо пазя силните думи за моментите, на които биха паснали идеално. Отдавна чакам книгата, която ще ги заслужи в моите очи, и ето, че тя се появи! Дебютният роман на трийсет и четири годишния Николай Терзийски, озаглавен „Отлъчване“ (изд. „Жанет 45“), е необходимо съкровище в съвременната българска литература. Вярвам, че прочетете ли го, не бихте ме опровергали. Предизвиквам ви!
На представянето на книгата във Варна отидох без очаквания, а си тръгнах с надежда. Помислих си, че ако има такива млади, пишещи и мислещи хора в България, то ни чакат и по-добри времена. Краткият филм на Иван Кулеков, който разказва за романа, ме пренесе на местата, на които се развива част от действието – родния край на Терзийски, вдъхновил го да напише „Отлъчване“. Няколкото пасажа, които авторът прочете, пък допълниха визуалната представа и усещането за атмосферата, изпълваща петстотинте страници на книгата. Магията започна още там!
Отлъчване“ изненадва със сложността на своята структура. Съдбите на осмината герои (четирима мъжки и четири женски образа) от различни епохи се преплитат. Всеки от тях търси себе си, прави жертви и понася последиците. Те обаче не засягат само персонажа, а поколенията след него. Тази аксиома е валидна откакто свят светува, но замисляме ли се за нея? Колко често ни минава през ума, че не всичко започва и свършва с нас, че това, което сме днес, се дължи на тези преди нас, а оставеното от нас ще повлияе на хората и планетата дълго след като ни няма? Разбира се, в ежедневието ни подобни мисли не ни терзаят. Само когато попаднем на роман като „Отлъчване“ се поспираме и се чувстваме като отломък. Отломък от нещо цяло и „невъобразимо голямо“, а истината е в цялото.
За мен това е най-общото послание на Николай Терзийски. Открих смисъла му, след като прочетох целия роман и всяко парченце от пъзела си дойде на мястото. Тогава и надписът, който авторът остави в моята книга във варненската книжарница, се изпълни със смисъл: Всеки от нас е отломък“.
Романът започва с последния (засега) отломък – Мария, в днешно време. На шестнайсетия си рожден ден тя открива в сутерена на жилището, което дели с майка си, счупен лаптоп и червена чанта, пълна с изписани на машина, окъсани листове. Компютърът е пълен с емпетройки на Пърл Джем и филми на Дейвид Линч, а хартията представлява писмо до Мария, което ще й разкрие дълго потулвани тайни от семейната им история.
Втората част ни връща в шейсетте години на миналия век и разказва историята на дядо Янкул (дядото на Мария). Написана на дупнишки диалект, изпълнена с трудни за разбиране думи и цветущи изрази, тази част ми бе най-трудна за четене. За някои вероятно тя би била най-интересната, защото, както и авторът казва в свое интервю за БНТ, красотата и богатството на един език се крият в многообразието на диалектните форми. За мен лично това забави темпото на повествованието.

Следват историите на предците на дядо Янкул, тръгващи от двете световни войни, минаващи през борбите за Македония, та чак до турското робство. Препоръчвам на читателите, след като прочетат първата част, да отгърнат на последната страница, където има поместена графика на дълго родословно дърво. То определено помага за следенето на сюжетните линии, които не текат хронологично. Малък минус е, че този „помощник“ не се споменава никъде в книгата и може да остане незабелязан до изчитането на финалната страница.

В разказите за различните епохи са включени елементи от българския фолклор и митология – златната розета със седем лъча, Орфеевото цвете безсмъртниче, камата с дръжка от бял рог. Историите, които звучат напълно автентично и реалистично, изведнъж придобиват магичен характер, но само като оттенък на историческия фон.
Не бих поставила жанров етикет на „Отлъчване“. Въпреки елементите на магически реализъм, той е едновременно и историческа, и семейна сага. Темата за приемствеността е основополагаща, а чудесата само допълват красотата на творбата. Или, както казва една от възрастните героини – баба Ката, в писмо до внучка си Яна:

…много губим от това, че не вярваме в чудесата. Мъдрите вярват в чудесата, но разумните ги отхвърлят. Затова винаги съм ти казвала да си мъдра, а не разумна.
Още много символи, послания и теми могат да бъдат открити в историята. В крайна сметка, художественият текст се донаписва от читателя, защото всеки пречупва прочетеното през призмата на собствените си разбирания и преживявания. Тук само загатнах няколко елемента, които оставиха следа в мен. Едно обаче е сигурно – „Отлъчване“ е силен роман, който идва, за да покаже как сме оцелели през годините, и би могъл да ни помогне да се съхраним като народ и в бъдеще. 

Диляна Денева - „Аз чета“ 

Снимка: Мартина Ламбова
„След като прочетох „Отлъчване” ми се искаше да я започна отначало. Искаше ми се да разбера какво се случва „после” и „преди”. Роди се любопитство каква ли е моята история, кои са моите корени и какви ли интересни истории и чудеса са се случили, за да ме има мен днес.
„Отлъчване” e изключително увлекателен разказ за човешкото съществуване, борби, чувства, сила, отдаденост, любов, съпричастност, непримиримост, търсене, сплотеност, смелост, отричане.
„Отлъчване” е незабравимо пътешествие във времето. Преплитане на много пътища, които се събират и разделят. Изпитах удоволствие да попътувам!“ 


Даниела Дешева 

„Разбрах за „Отлъчване“ на Николай Терзийски от един откъс, на който попаднах във Facebook. И друг път съм се влюбвала в роман от първия цитат. Понякога оставам разочарована, друг път откривам наистина ценни истории, които са с мен и до днес.
Цитатът, който ме привлече, описваше срещата на огорчен от живота, саможив мъж с първото му правнуче. Среща, която пропуква твърдата черупка около старческото сърце и позволява на една дълго пазена история, пропита с много любов, да излезе наяве.
Отлъчване“ всъщност е сбор от няколко подобни истории. Всяка със собствен герой и сюжет, развиваща се в различно време. Езикът на разказите се променя спрямо разказвача им, но едно послание остава същото – за невъзможната любов и невидимата нишка на съдбата, която вплита хора, спомени и животи в картина, измислена от незнаен творец. 
Но това припомняне как всички сме свързани и животът се нарежда по неведоми пътища, предизвика и друг въпрос у мен – съществува ли наистина свободен избор, или съдбата ни е извън нашия контрол? Не този въпрос обаче си задават героите в романа. Те просто живеят, следвайки повика на сърцето си – напускат дома си с надежда, че ще открият нещо по-добро, хвърлят се във война заради една песен, намират пътя си по звука на вълшебни чанове, умират и възкръсват заради любовта.
В няколко рецензии за романа срещам описанието „магически реализъм“ и няма как да не се съглася, че има нещо магическо във всяка негова страница. „Отлъчване“ е роман-приказка, който същевременно носи и съвсем реалистичен сюжет. Книгата увлича читателя и го превежда през различни периоди от българската история, запознава го с разнообразни герои – всеки със свой уникален глас и индивидуалност, които се отразяват в текста чрез специфични диалекти и изрази.
Фолклорът, традициите и миналото на страна ни са неизменна част от всяка глава, както са и градивен елемент у всеки от нас. Но най-силно ме впечатли припомнянето, че както в преданията, които бабите са ни разказвали като деца, може да има доза истина, така и навсякъде около нас се крият вълшебства. Аз открих магията в онзи цитат за стареца, чието сърце се разтапя от две детски очи, но всеки читател може да намери нещо различно сред страниците на романа. А ако се вгледаме в собствените си истории, може би ще прозрем, че „магически реализъм“ понякога е синоним на самия живот…” 

Цветомила Димитрова - „Аз чета“ 

Прекрасна книга! Майсторството на автора е поразително. Един от най-добрите дебютни романи, които съм чел. Умението да се говори с различни гласове, работата с диалектни говори, живите истории на героите, стилът, езикът, всичко е чудесно издържано до край. Наслада е тази книга.” 

Светлозар Желев 

Снимка: Мариела Сорокина
Изключително приятна изненада беше за мен книгата на този непознат автор. Брилянтен език, заплетен сюжет, неочаквани обрати и разтърсващ финал. Препоръчвам.



Купих си книгата съвсем случайно, след като прочетох цитат от нея и без особени очаквания. В момента съм на половината и не мога да я оставя! Препоръчвам я горещо, в нея са преплетени няколко истории, разказани по приказен начин, връщат те назад във времето, разхождат те из балкана, софийските улици, а сравненията са така умело използвани, че чак ги усещаш.” 

Мария Калканджиева 

„Ако сте жадни за майсторски разказани легенди и истински жив език, прочетете "Отлъчване". Книга за кръвната връзка, за сенките на прародителите, за греховете на бащите, изкупувани от синовете. Много силен дебют на много млад автор. Разбира се, не мога да не измърморя срещу заглавието, което до края ми остана чуждо към съдържанието и към първата част, която изисква голямо търпение от читателя. След нея разказът тръгва със съвсем друго темпо, направо завихря. Николай Терзийски разказва чудесни истории на своя (?) род, преплитащи исторически факти и митология, със съответните македонски и родопски диалекти. Огромен труд е това, автентични, забравени, вкусни, сочни диалекти. Тъй като разказите са от първо лице, има някои неловки моменти, например учудването, че неук занаятчия от 19 век може да се изразява толкова художествено живописно, но да оставим това на съвестта на редакторите. Много добра книга, браво!“ 

Ана Клисарска

Много време ми трябваше, за да пиша за тази книга. Още повече време ще мине, преди да спра да я живея, защото всяка една от историите в нея се заби в мен като лъч от една розета. Направи дупка в мен, през която преминава болката – чужда, но сякаш и моя. През тези дупки минават и любовите и очакванията, и надеждите на всички нас.
На пръв поглед сякаш това са много истории, но те имат своя корен, за да направят една обща картина. Тази картина дава ново усещане в мен за съдбата, за обречеността. За това как всеки от нас е една малка брънка в живота – нашия, но и на толкова много хора още. Затова, че случайности няма, и че всяко нещо, което изглежда нелогично и странно, всъщност има своята закономерност и обяснение в миналото ни – нашето и на тези преди нас. Как ние носим и пазим мъката, радостите и любовите на тези преди нас.
Това е книга за любовта. Онази любов, която не избираме, но от която не можем да избягаме, колкото и да опитваме. Защото това, което трябва да се случи, ще се случи, когато и както трябва.
Това е книга памет. Книга, която ни кара да се огледаме и да потърдим корените си. Да ги следваме и да спрем да бягаме от тях. Защото „всеки от нас има дълг към паметта – не само към своята собствена памет, а и към паметта на другите...”

Николай Терзийски, благодаря за тази книга!

Олга Клисурова

„Радвам се, че имаме млад и талантлив автор като Николай Терзийски. Завладяваща родова сага! Всеки българин може да намери частица от родовата си памет в тази книга. Четем и отново се уверяваме, че сме ..."отломък от нещо невъобразимо голямо...дребна точка, в която се пресичат много жизнени линии...". Чуваме чановете на Златан, които помагат на животните да не се изгубят, както и да призовават мъртвата дъщеря на Назир ага, която се явява в сънищата му. Тези чанове ни помагат да не забравим, кои сме и от къде идем, да усетим българската си кръв... Усещаме мириса на силивряка, Орфеевото цвете... Книга, много е нужна на всеки българин.“ 

Анелия Костадинова 

"Преброждането на "Отлъчване" не е лесна работа. Този роман не е плажно четиво, а една наистина дълбока, вълнуваща, сложна и умна книга. Ако се имате за сериозен читател, няма как "Отлъчване" да не се превърна във "вашата книга". Пълна обсесия е! Седмици след прочита й няма да престанете да мислите за нея, да търсите с кого да я обсъждате и дообсъждате."

Красимир Лозанов

Снимка: Стоянка Димитрова
„Изключителен замисъл, дълбочина на историите, добре изградени герои, изпипана в детайли сюжетна линия. Много ми хареса как всяка една епоха от времето беше написана с различен език. Този начин на писане буквално те "пренася" на място. Може би най-много ми допаднаха сюжетните линии от по-далечните времена, сигурно заради митичното в тях. За мен най-красивият момент е със сърцето на Златан, а най-трогващ е финалът. Радвам се, че тази книга я има - за да се помни миналото. За да се обърнем към корените. За да не забравяме, че ние сме само една малка частичка от една необятна вселена. Ако съм честна, дни наред след края на книгата мислех за нея.“ 

Десислава Недялкова 


Ние, от книжарница Fox book, не спираме да призоваваме хората да прочетат тази книга. Да говорим и разказваме въодушевено за нея и да не допускаме и човек, узнал за съществуването ѝ да не се докосне до магията ѝ! Защото тя е магична, да... толкова наша, толкова мила, близка, родна, емоционална... Гледаш я, книга като книга - страници, корици, думи. Разлистваш я, четеш, поглъщаш я и се сливаш с онези съдби, и митологични, и съвременни, с такова разказваческо майсторство преплетени една в друга, че не искаш да свършва...
Много имаме какво да кажем, но колкото и да се опитваме да го пресъздадем, знаем, че няма да успеем. Затова бихме казали само:
Прочетете тази книга!
“Отлъчване” на Николай Терзийски.
Защото будителите са сред нас, а ние имаме огромна нужда от повече такива хора.


Книжарница "Фокс бук"

„Отлъчване на Николай Терзийски ме развълнува дълбоко. След определен брой прочетени страници изпитвам нужда да си поема въздух. Прекъсна ли го осъзнавам, че не мога да дишам докато не го довърша.
         Шестнадесетгодишно момиче иска да узнае за баща си.
         Тридесет и шест годишен мъж пише писмо на дъщеря си.
         Дядо разказва живота си на своя пораснал, но отдавна отчужден внук.
         Преписка от разпит на седемдесетгодишен мъж, милостиво запазен за поколенията.
         Предсмъртно бълнуване на родоначалник се впива до смърт в паметта на внука.
         Бежанка среща бъдещето с миналото край надгробен камък.
         Писма, говорещи си с гласовете на баба и внучка, предават загадъчни тайни през поколенията и попълват бели празноти.
200 години и осем поколения отлъчени души. Хора, обвързани мистериозно от невидими връзки. Орис или проклятие, или и двете. Множество въпроси намират своето обяснение в златна розета с древни символи. Медальон със седем разклонения измайсторен в името на любовта и преминал през столетия. Забравен и намерен пак заради онази жертвоготовна любов в размирни времена. Един род нашарен с тайни на обреченост и с чудно оплетени разклонения. Издънки, водещи към корена. Корен на безсмъртниче.
Осем истории - коя от коя по-омагьосващи. Всяка изпълнена с множество други животи още по-магични, отзвучаващи в обща мелодия. Също като родопския диалект в някои от главите, мъчен за възприемане, но силно въздействащ. Атмосферата в „Отлъчване” е осезаема, детайлите в разказа са красиви и богато наситени с българско. Героите са като тези от народните песни – красиви моми, силни момци, стръвни врагове.
Този текст съдържа в себе си магията на живота съставена от неизбежността на срещата, силата на любовта, неотменимостта на ориста, лудостта на бунта, невъзвратимостта на загубата и съдбовната предопределеност на кръвта. 

Гергана Янева




Снимка: Кристина Терзийска
Отлъчване - откъслек първи