сряда, 30 август 2017 г.

"ОТЛЪЧВАНЕ" - ГЛЕДИЩА, КОМЕНТАРИ, ОТЗИВИ (ЧАСТ ПЪРВА)




Изминаха два месеца и половина от излизането на романа ми "Отлъчване" на българския пазар. Седемдесет и седем дни, през които аз изпитвах неповторимо усещане. Това е чувството, че някъде там, извън мен, живеят едни думи, емоции и идеи. Родени от моето съзнание, но вече принадлежащи на други хора. Хора близки и далечни. Познати и непознати. Всякакви. В това усещане има нещо неописуемо - може би приятно, но вероятно и тревожно. Ала човек няма време да свикне с него. Защото се появяват други думи, родени от съприкосновението на книгата с мислите и световете на читателите. И сега, два месеца и половина след като тази книга напусна моя вътрешен свят, аз реших да събера петнайсет от тези първоначални гледища. Благодаря на всички, които ми споделиха начина, по който са усетили "Отлъчване". Някои са познати, приятели, колеги, други са напълно непознати, случайно попаднали на книгата. Аз се радвам на всички тези отзиви - независимо дали са от хора, свързали живота си с литературата, или от хора, които просто обичат да четат. Не знам дали е добър или лош знак, но се наложи да потърся по-сериозно, за да открия негативно мнение. Разбира се, намерих такова и с удоволствие го включвам. Подредих гледищата по азбучен ред на авторите им. След още два месеца и половина, ако продължавам да получавам нови коментари и мнения, ще публикувам още петнайсет.




"Преди седмица издадох една изключителна книга – при това роман с голям обем - 500 страници, при това първа книга на един съвсем млад автор – само на 33 години. Това е книгата на Николай Терзийски „Отлъчване“.
Всеки издател си има свои слабости – тази книга и този автор са моята слабост. Ще попитате защо. Този млад автор има вече свой собствен стил, дълбочини и плитчини, в който той търси смисъла, изгражда плътни осезаеми образи и дори ни завърта в мистицизма на едно време, което е близко до всеки от нас. Прочетете ли този роман, ще го почувствате като част от вас.
Ще бъда щастлива, ако окрилите полета на Николай Терзийски, ако му дадете своята взаимност и прочетете романа му „Отлъчване“ без никакво предубеждение."
Божана Апостолова

"Искрено ви препоръчвам да прочетете "Отлъчване" на Николай Терзийски. Невероятно красиво и професионално написано четиво. Взе ми сърцето!"
Анна Бисет

"Изключително интересен и увлекателен сюжет. Скоро български роман не ми беше правил такова впечатление."
Кристин Димитрова

"Книга, гайтан, изтъкан от млад автор, задължително четиво за всеки българин и човек носещ България в сърцето си! Една вълшебна плетеница от емоции, връхлита и омагьосва читателя. Книга която докосва и сърцето и душата. Щом има такива млади автори днес, значи България, ще я има и утре!"
Мария Енчева

"Прекрасна книга! Завладяващи истории на всеки един от героите, преплитащи се между реалност и приказка, преплитащи се едни с други. Различните диалекти, за някои от нас родни, придават още повече пъстрота, каквато всъщност е и България в различните си краища. Много въпроси поставя тази книга, за всеки един човек, защото всеки един от нас е... отломък от нещо невъобразимо голямо."
Весела Зарева

"Прекрасен, увлекателен, много истински! Ники, поздравления, романът ти е наистина чудесен! Ще чакам следващия с нетърпение, а който още не си е купил този, хич да не се мотае, а да бърза към най-близката книжарница!"
Надежда Кръстева

"С Ники работим в една стая в продължение на 14 години, бюрата ни са на пет-шест крачки едно от друго. През тия години с моя приятел съм прекарал много повече време, отколкото със сина ми. Но мога да кажа, че познавам Николай Терзийски едва от преди два месеца, от този Великден, в който затворих последната страница на ръкописа му "Отлъчване". И за стотен път си казах, че светът може да е познаваем, но хората в него сме непознаваеми. Ние сме познаваеми единствено в творчеството и любовта си. Което може би е едно и също. Само чрез творчеството и любовта изразяваме своята истинска, божествена същност.
В "Отлъчване" има нещо библейско. Но то не е в описанието на животите и смъртите на един български род, а в търсенето и разкриването на божествената човешка същност. Аз вярвам, че всички - съзнателно или подсъзнателно, през целия си живот се опитваме да проумеем точно тази си връзка с Бога. В този смисъл книгата на Николай Терзийски не е отлъчване, а приобщаване. Докато я четем, а и дълго след това, ние се чувстваме приобщени не само към неговия свят, а към нашия общ духовен мир.
Дори и да не укрепва вярата ни в Бог, появата на тази книга укрепва вярата ни в Божана. Амин."
Иван Кулеков

"Книгата е наистина чудесна! В буквален, в преносен, във всевъзможен смисъл – ЧУДЕСНА. Изключително значима за мен. Истински литературен празник е четенето и разгадаването й. Книга, която прекодира разбиранията ми (ни) за история, за родова кръв, за добро и зло, за щастие и нещастие, за любов и смърт, за исторически смисъл и безсмислие. Една незаобиколима книга, повярвайте!"
Красимир Лозанов

"Ако в горещото лято ви се чете смислен, пълнокръвен, истински, автентичен, увлекателен и честно - невероятен - дебютен български роман, не се колебайте!
Аз с радост ще споделя всичко, което преживявам в страниците на тази книга, но тук искам да кажа това:
Благодаря, Николай Терзийски, за времето, в което изпълни душата ми, мислите ми, сърцето ми и даде смисъл на часовете ми.
Прочетете "Отлъчване". Българска книга. Българската литература възкръсва пред очите ни! Благодаря на приятелката, която я сложи в ръцете ми- :) тя си знае! Жива да си, харно да ти е!"
Аида Марковска

"Тогаз утрините не са били като сега, светът бил по-млад и даже слънцето светело с повече любопитство"
Родова история и умело преплетени съдби, съединени чрез нишките на легенди, мистика, чародейство и едно проклятие. Определено препоръчвам!
Десислава Михайлова

"Прочетох книгата и за пореден път си отговорих на един въпрос-случайно ли е всичко, което ни се случва? Самият аз много пъти съм се отлъчвал от действителността и съм се питал защо съществуваме. Натрапена ли ни е действителността около нас като безмилостна матрица, чиито правила сме длъжни да следваме или всеки от нас има своята неосъзната мисия по време на земния си път?
Ние ли ковем бъдещето си както ковача кове и извайва метала с чука си, или живота изковава нас в името на някакво предопределено бъдеще?
Наистина, тази тема е безкрайна като вселената и всеки човек е като една малка звезда в нея. Но за себе си стигнах до извода, че ние като личности с чувства, мисли и действия във всеки един момент плетем нишките на онази сложна мрежа от разклонения, наречена живот. Духът и материята в нас се съчетават и творят малки закодирани събития. Като пиксели от огромен екран, който дава цялостна кристална картина. Ако приемем Земята като огромен съд, пълен с течност, то човешките молекули в наше лице са като Браунови частици. Удрят се и се отблъскват и нито един удар не е излишен. Сякаш "хаосът" е строго организиран!
Благодаря ти, че разпали въображението ми и ми даде допълнителен тласък в онази верига от мисли, които оправдават съществуването на всички ни! Продължавай да твориш смело! След отлъчването идват вдъхновението и просветлението!"
Николай Савов

"Магическият реализъм намира достойно представяне в съвременната българска литература. Книгата е истинско предизвикателство за въображението и общата култура на читателя. Авторът демонстрира отличната си способност да изковава от фолклор, действителност и въображение една уникална спойка. Задължително четиво за всеки, който иска да усети духа на българската литература през XXI век."
Александър Стоянов

"Наред с обема – малцина рискуват да започнат с 500-страничен роман, впечатлява размахът, с който Николай Терзийски вписва в едно мащабно литературно платно различни епохи и съдби. Изненадва и сигурността, с която изгражда сложната романова структура. Тя последователно разгръща/развързва/обвързва съдбите на героите в руслото на едно общо време, едновременно историческо и имагинерно. Историческо, защото следва реални събития от историята на България и миналото на авторовия род, а имагинерно, защото въображението не се съобразява с хронологията и свободно пътешества през вековете и пространството. И така разказът тръгва от настоящето, води в миналото, минава през няколко поколения, чието съдбовно привличане проследява, като ту се приближава, ту се отдалечава от съвременността.
Само един поглед върху родословното дърво на главната героиня Мария, публикувано на предпоследната страница, е достатъчен, за да даде представа за мащаба на литературното начинание. То не крие претенцията си да осмисли континуитета на човешкото време, а той – нека да си признаем – не ни занимава особено. Нас, българите, които все започваме всичко от себе си, пренебрегваме опита на другите, особено на тези преди нас и осъждаме паметта за миналото на забрава. Странно е наистина къде ли по вселенския си път сме загубили мъдростта, изписана върху онази колона на великия наш предшественик Хан Омуртаг: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил“."
Виолета Тончева

"Откъсът от романа "Отлъчване" на Николай Терзийски в "Програмата".
Пълна скръб!"
Мартин Христов

"Чета много, но ''Отлъчване'' е на път да се превърне в нещо любимо. Това не е просто книга, а сякаш инструмент за майндрийдинг, върху чийто празни страници се появяват моите мисли. И колкото повече страници разгръщам, толкова повече виждам собствения си живот, изписан на тях.
Поствам нещо напълно рандом. Нека е последното, което прочетох:
''Понякога усещам сълзи, избиващи незнайно защо в очите ми, но не спирам музиката, вървя и слушам, докато батерията не се изтощи напълно и звуците внезапно не заглъхнат, за да останат в затапените ми уши само шумът на кръвта и ударите на някакво далечно непознато сърце, опитващо се кой знае защо да напомни, че още съм жив''."
Деян Чилов