ТЕРЗИЛЪЦИ

(споменът е публикуван в сборника "Весела книга за Софийския университет")           Може би това беше учебната дисциплина, началото на която очаквахме с най-голямо нетърпение. В крайна сметка, щяхме да правим нещо практическо, а не да учим разни теории и да четем ненужни учебници. Да, студентите по журналистика, особено тези по телевизионна журналистика, не си падахме особено по ученето – какво толкова има да се учи за това да застанеш пред камерата и да огрееш с физиономията си целокупната телевизионна аудитория в България, сред която, някъде там, са баба ти и дядо ти, момичето, което те заряза в гимназията и момчето, което те тормозеше в детската градина. Какъв по-категоричен триумф от това споменатите хора, а и още милиони непознати, да те видят там, на екрана? Изобщо не е от значение какво ще говориш, дали ще водиш новини или публицистично предаване, спортна емисия или сутрешен блок, ще теглиш лотарията или ще предаваш на живо от някоя чалготека промоцията на нечий нов