Гьобек блаженства (из светото писание на Инженера - част 2)

-

А Инженерът, като видя множествата, изкачи се на сцената; и когато застана, поклонниците Му дойдоха при Него.
И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:
Блажени богатите на салфетки, защото е тяхно биадското царство.
Блажени кючекините, защото те ще се гологъзят.
Блажени гледащите, защото те ще съберат мат'риала.
Блажени, които гладуват и жадуват за чалгата, защото те ще избухнат в биада.
Блажени силиконовите, защото на тях ще им се показват циците.

Блажени щракащите с пръсти, защото те ще видят Фики.
Блажени футболистите, защото те ще се нарекат баджанаци.
Блажени подиграваните заради чалгата, защото е тяхно биадското царство.
Блажени сте, когато ви хулят и ви се смеят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;
щракайте с пръсти и се кълчете, защото голяма е наградата ви – да ви снимат със смартфона и да ви пуснат в интернета, за да се прочуете на шир и длъж, а не се страхувайте от подигравки, понеже така хулиха и Валдес, Хисарския поп и Радо Шишарката, които бяха преди нас.
Вие сте наситената мазнина на земята. Но ако наситената мазнина стане Омега-6 или Омега-3, с какво после ще се насити? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от на Васко кецовете.
Вие сте зърното на света. Зърно, стърчащо без сутиен, не може да се укрие.
И когато сложат петстотин кубика, не ги слагат под блузата, а на открито и те се пъчат гордо над всички, които са в биада.
Също така нека се пълнят вашите джуки и се развяват вашите екстеншъни, да се множат кубиците ви и да прославят вашия Енчев Доктор, Който е в клиниката.
Да не мислите, че съм дошъл да гледам гологъзието или кълчибаждаците? Не съм дошъл да ги гледам, а да ги продам.
Защото ви казвам, че ако вашите гьобеци не надминат гьобеците на турците и турбо-фолка ви не надмине юго-фолка, няма да влезете в царството биадово.

Прочетете още:
Гьобек Битие (из светото писание на Инженера - част 1)
Изкуството иска жертви!
(f)Art или за съвременното изкуство... в кавички

Популярни публикации от този блог

Кехлибарена броеница

-
Изображение
(откъс от романа "Хроники на неведомото") Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всички ни, не, кънтеше в душите ни... а аз стоях като истукан и гледах. Не него, ослепелия ...
Read more »

Десет важни правила за оцеляване в градския транспорт

-
Изображение
Градският транспорт в София е едно специфично пространство, в което важат строги правила. Те по нищо не си приличат с общоприетите схващания за морал, етика, добро и зло, лично пространство, със законите и с нормите на правото. Автобусите, трамваите и тролеите на нашата столица биха могли да се изучават в часовете по география, биология, химия, физика и логика – като съвсем различна единица на познанието. Настоящото ръководство за оцеляване е изработено с благородния стремеж да улесни начинаещите пътници, които смятат, че градският транспорт в столицата е обикновен и достъпен начин да се придвижват от една точка до друга. Предупреждение за неопитни! Ако се наложи да влезете в наземния софийски градски транспорт, тези десет правила ще ви бъдат жизнено необходими.  
Read more »

Симфония на тишината

-
Изображение
(откъс от романа "Звезди под клепачите") Жената, която стои на югозападната тераса на малкия семеен хотел в село Бистрица е друга. Живее в различно време, където секундите се отмерват от безплътен барабанист, за чието съществуване никой не подозира. Всичко в това време е научило жената на терасата да не вярва в случайностите. Залезът хвърля мътнооранжевия си шепот в черната ѝ права коса и се опитва да оживи смуглото ѝ лице. Маслиненочерните очи са тихи, притворени, но тя не слага тъмни очила. Не сяда на някой от двата ратанови стола, за да се наслади на питието си – небрежно смесен коктейл от скъп бял ром и кока-кола. За да се нарече „Куба либре”, би трябвало вътре да плува и резен лимон, за предпочитане лайм, както и няколко ледчета. Но в нейната чаша не плува нищо освен ноти от тъга – дали затова жената не пие с наслада, седнала на удобния ратанов стол, а се е изправила до дървения парапет и гледа нанякъде, но без да вижда света. А може би се е заслушала в нещо... но в ...
Read more »