Пропускане към основното съдържание

132-рият коментар





131 коментара за седем часа - и то от два до девет сутринта. Всичко това само под един репортаж в спортен сайт. Влизам в друг спортен сайт, там също има репортаж от събитието, макар и на трета позиция, след поредното изказване на Венци Стефанов. Там коментарите са много повече, надвишават 150. Да опитаме една игра - според вас това събитие радостно ли е за българските любители на спорта или не? Тези коментари позитивни ли са или негативни? Едва ли някой има съмнение в отговорите на тези въпроси.

Събитието е загубата на Григор Димитров от американския тенисист Райън Харисън, който е на 169-то място в ранглистата. На турнира в Акапулко, където Григор миналата година спечели титлата. В последния сет - с резултат 6:0. Както е казал един мъдър човек в една велика книга - това е положението.

Какви коментари предизвика тази неочаквана загуба на Григор сред българските му "фенове"? Реших да проверя. Защото аз също гледам всеки мач на Григор и се гордея с това, че ми е сънародник. Изумление - това изпитах след като видях разнообразието на тези коментари. Да, разнообразието. Бих могъл да ги разделя в седем групи (уточнявам, че правописът на авторите им е запазен непокътнат).

Първо - аналитично-прогностични:
Добър е ... но никога няма да бъде на нивото на Федерер,Джокович и Мъри
с тази игра не е и за топ 50 мое мнение
Непостоянен ееееее!!!!Докато скача от скали и се пече хората тренират.Да загуби от 169-ият за какво говори???Нищо няма да стане от него
Много е слаб в момента Гришо и ако продължава така нищо добро не го чака.То не става само да се прави на интересен в медийте,а на корта го няма никакъв.
нашия човек само се пъчи пък всъщност е един посредствен играч и повечето победи са му жив късмет и ако не промени нещо генерално до година най-много две ще е извън топ 100.
ЛИПСА НА КЛАСА, ПРИ НЕГО ВСИЧКО СТАВА МНОГО ТРУДНО, ЗАЩОТО НЯМА 'УБИЙСТВЕНИ' УДАРИ, ВЛАДЕЕ ВСИЧКИТЕ УДАРИ НО НА ПОСРЕДСТВЕНО НИВО.

Второ - пожелателни:
Много зле да скочи от още някоя скала
Da hodi v shtaba na masha i da okachva raketite v roterdam za nqkude burzashe a dneska za kude otivashe hahahaha

Трето - емоционални
СТИГА СИ СЕ ХВЬРЛЯЛ ПО СКАЛИ ЗА ЕФТИНИ СЕНЗАЦИИ ! МОЖЕ ПЬК И ТОЛКОВА ДА МОЖЕШ В ТЕНИСА !
Чист лигльо !!!
Винаги съм го критикувал щото не се научи да бие сервис ????! А може би интелекта му е толкова !!!?
АКаПУЛЕВ......ГРИГОР В НОКАУТ.....
В момента григор е пълен анонимник.
Да скача още от скали, некой хора тренират
Нещастник.. е това ми е коментара. Джокович и Федерер които са иконите в тениса никога не биха правили неговите аматьорски грешкии....

Четвърто - житейски
Забелязали ли сте че Григорчо си прави постоянно разходки, почивки - дават го на яхти, дават го по ресторанти и т.н. и тениса явно на заден план остава за него. Вместо да се стегне и да мачка той се олива като кифладжия.
той изобщо някога продължавал ли е?май е хванал пътя на Валери Божинов прекалено го хвалите
Все още има свободно място за теляк в Хасковските минерални бани, тъкмо и скокове в корито може да тренира! А и нещо погледа му замяза на атакиста - сибирския нудист!
Само по светски събития не става
Съдбата на валери божинов най вероятно го очаква.....самоповярвал си е ,че е стъпил на върха и …....дай дс счупя ракетата ,тя е виновна за всичко.
Май се помисли за велик нашия смешник
Шарапчето му е дърпала щепсъла преди това... Той няма силици хайвана

Пето - философско-психологически
Психиката прави разликата м/у големия и посредствения играч
все си казваме следващия път
За мен той не е бил голям тенесист.Слаб играч с много слаба психика
ne6to ne e nared s tova mom4e...
Продължаваме напред!
Според мен, Григор има нужда не от подкрепа, а от твърда ръка! Много го е ударил на живот нещо.. За техниката и контрола, който притежава бърка уникално лесни топки. Сервиса и ретура няма какво да ги коментирам, те са му от едно време, но вместо да работи над тях, той работи над.. жените, модата и разни разходки с лодки.
Вечната надежда..........

Шесто - разконспириращи
ама тотото е голема работа
коефициенти и много пари
снощи ми направи впечатление направиха е*ахти и разиграването 10-тия геим ............сумнително
Гришооо когато трябваше да се концентрираш в доизграждането ти като машина на корта, ти реши да се залюбваш... Разсейваш се и определено нямаш човек, който те подкрепя... Вече си мисля, че Маша е някакъв руски агент. След 2 години като те зареже, ще се сетиш, че вече е късно да ставаш №1... още си едно наивно детенце!

Седмо - лаконични
Резил
Слаб
Смотаняк
Лигльо
Некадърник
Смешник

Какво разнообразие! Какъв размах! Каква широта на мисълта! Каква духовитост! Какъв плам! Ето това са истинските български "фенове"! Те веднага имат готов анализ на загубата, умеят да дават ценни съвети, задълбочено познават житейските, философските и психологическите характеристики на спорта, емоционалността не им пречи и да усетят конспирациите.

Така изглеждат нещата не само във въпросния сайт. На страницата на Григор във Фейсбук фен е написал следното: "Ти си голяма Трагедия бе момче! А мачовете ти напоследък са голяма мъка и болка за феновете ти! Хубаво си помисли, дали въобще с тази игра си за топ 10!" Но онова, което ме провокира да седна и да напиша всичко това, беше коментарът: "Започваме да се срамуваме от Гришо".

Добре, сега и аз ще си позволя да съм емоционален. Искам да задам няколко въпроса към всички коментатори и анализатори. От кого се срамувате? От едно момче от Хасково, което е на 23 години и е сред 10-те най-добри на света в своя спорт? От един българин, който изумява хората по целия свят със своите качества? Знаете ли какво коства на един професионален спортист да достигне до това ниво? Мислите ли, че е само въпрос на талант? А вие, скъпи коментатори, какъв талант успяхте да развиете? В коя област сте толкова добри? И кое ви прави толкова знаещи? Имам и един съвет - опитайте се да овладеете поне правилата на правописа, преди да творите своите анализи. Не знам от кого и защо вие се срамувате, но аз се срамувам от вас!

Аз не съм спортист. Не съм тенисист. Не съм хващал ракета през живота си. Но обичам този спорт, който ми е носил удоволствие още от мачовете между Сампрас и Агаси. Никога не съм си и представял, че ще имам щастието да гледам българин да побеждава в най-големите турнири, че ще има българин в топ 10 на света. Не съм си и мечтал българин да победи Джокович, Мъри, Ферер, Бердих, Вавринка... И това, което не мога да понеса е, че сега, има такъв спортист, с когото трябва да се гордеем, да подкрепяме във всеки един момент, а вие, скъпи мои фенове, пишете това. Мислите това. Щастлив съм от това, че Гришо не е тук, в България, сред хора като вас!

Затова искам да ви кажа, че аз не съм един от вас. Има и други хора, които си лягат или стават посреднощ, за да гледат Григор Димитров и не го плюят, дори и да загуби. Има и други, които се радват при победите и се ядосват при загубите му, но никога не биха казали, че се срамуват. Аз съм от тези, другите. И ми се иска повечето от коментаторите да се присъединят към нас, макар че не съм оптимист.

Григор Димитров заслужава да има верни привърженици. Такива, които го подкрепят. Кой, ако не ние, българите, можем да му даваме истинска подкрепа? Не само след полуфинал на Уимбълдън и спечелени турнири, а и след загуби като тази снощи. Забравете Шарапова, скалите и медийните изяви, защото те не са важни. Удържайте се, когато Григор загуби, защото скоро - след месец или два, ако имате капка разум, ще се срамувате от писанията си.

Аз съм с Григор, защото за мен той се е доказал. С него съм и ако загуби още десет, двайсет, сто пъти от още сто Райън Харисъновци. С него съм и ако изпадне от топ 10, топ 50, топ 100. С него съм, защото не вярвам, че докато съм жив ще мога да гледам друг български тенисист да играе на това ниво. Знам, че не е Федерер. Федерер е най-великият в историята. Но Григор е на ниво, което му дава право да се стреми към първото място в света. На ниво, което не дава право на никой от нас да го укорява, ако не стане номер едно или не стигне до топ пет. Аз му вярвам. Вярвам, че ще стане първи, че ще спечели турнир от Големия шлем. И искам да кажа - майната им на тези 131 коментара! Давай Гришо, ние, българите, вярваме в теб!

Прочетете още:
Новите привърженици на стария футбол 
За героите и дъвките 
Защо българското първенство по футбол е най-великото 
 

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит