Чакаше ги. Чакаше ги още преди да се родят . Тогава ги съчиняваше, измисляше, рисуваше лицата им и извайваше ръцете им в своето собствено съзнание. Повече от двайсет години ги чакаше. В двуетажната сива къща на края на градчето, първата, която се вижда от магистралата. В тишината, нарушавана само от тракането на влаковете по релсите и бръмченето на по-големите камиони по международния път. Някога не беше толкова тихо, чуваха се и гласове – крясъците на съседските деца напукваха прозорците му, лаят на кучетата от улицата буташе керемидите от покрива, а смехът на младите момичета гъделичкаше старите ключалки, спускаше райберите и разтваряше вратите, за да нахлуят след него и подсвиркванията на момчетата и да започнат да преобръщат вазите с цветята и кристалните сервизи. А сега, в задушните летни нощи, когато присядаше на желязната си пейка на терасата, само тънък писък от някой заблуден комар можеше да изтръгне съзнанието му от тишината, да забие хобота си в сбръчканата повърхност от гл
Сайт на Николай Терзийски