Пропускане към основното съдържание

С един по-малко

Проектът Лудогорец. Добрият и примерен бизнесмен, който знае как се прави отбор за Шампионска лига от нищото... Големите победи, пълният национален стадион, мачовете с Реал, Валенсия, Лацио, Ливърпул, Базел, ПСВ... И да се изплюеш като прост селянин върху всичко това, което сам си постигнал, да си покажеш глупостта, арогантността и аграрния манталитет... Срещу един журналист, който нещо решил да те попита – защо не била пълна докрай новата ти трибуна. Някой ще каже – не е чак толкова важно. Не. Важно е. Не може да се държиш с друг човек като прост каруцар (да ме прощават някои от каруцарите за сравнението) и да го обиждаш, да го блъскаш и гониш, да беснееш (под звуците на пеещата Цеца!), демонстрирайки превъзходството си, само защото се смяташ за велик, че си построил една трибуна (част от парите си получил от държавата...), викнал си Цеца да ти пее, а си се изтупал в ложите барабар с двама отявлени любители на джаза - Боби и Бойко... Между другото Бойко, горкия, час и половина бил летял с военен хеликоптер, само и само да присъства на откриването на знаменитата трубуна „Моци”... Каква саможертва само, даже не бил останал да послуша Цеца...

Заради арогантността на господин Домусчиев, аз лично никога повече няма да отида на стадиона и да подкрепям Лудогорец. Викал съм от трибуните за тях като български отбор срещу Лацио, Стяуа, Реал, Базел, Ливърпул... И когато вчера видях злобата и арогантността в лицето на г-н Домусчиев, мога само да им пожелая успех, но да ги уверя, че ако ме видят на стадиона на техен мач, съм отишъл там не за да ги подкрепям. Съжалявам, Лудогорец, възхищавах ви се, но сега и още десет титли да вземете, и Шампионската лига да спечелите, сте без мен. Не искам вие да сте лицето на България в Европа и се надявам славата ви бързо да се забрави... Защото както господин собственикът ви отсече, че не искал да говори с олигофрени, така и аз не искам да подкрепям проекти на олигофрени. Затова, скъпи мои четирикратни шампиони, ако през есента отново влезете в групите на Шампионската лига, на стадиона ще има един човек по-малко. 

Прочетете още:
132-рият коментар
Защо българското първенство по футбол е най-великото 
Новите привърженици на стария футбол 
Етикети:

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич
Прочетете още

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст
Прочетете още

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит
Прочетете още