Пропускане към основното съдържание

INБОКС (+16)

На 16 октомври, понеделник, след като се прибра от работа, 46 годишната детска учителка Преслава Калайджиева седна в празната стая на своя син, за да прочете на спокойствие някоя друга клюка в социалните мрежи. Тогава видя в долния десен ъгъл да екрана да свети надписа "Inbox - 1 (имате непрочетено съобщение)".
- Валери! Имаме писмо от детето! - изкрещя учителката и след около 30 секунди по коридора на апартамента им се чу влаченето от чехлите на половинвековния футболист Валери Калайджиев. Той беше легендарен стопер на отборите "Атлетик" (Куклен), "Вихър" (Белозем) и "Секирово" (Раковски) и понастоящем играещ треньор на "Нутрасуит" (Гемеово).
Ето какво прочетоха семейство Калайджиеви на компютъра си (без редакторска намеса, в скобите са пояснени само най-емоционалните им изблици):


Входящи съобщения:

"Ехооо, поздрави от Софиааааа!!!!" (15 октомври, 21:50 ч.)
От: 6mati_6ete_klati@govnovernment.bg
До: preslava.99@shlyokavica.com

майко татко, пи6ем ви сос малко закасненjе, ма тиа дни ни сма4кват от у4ене. Абе дет спиква6е тате, Софийскиo си е Софийскиo! Тате, в4ера ходих на Лески и ЦСКА – много семпал ма4, бе пи4. на село ма4овете са си много по-фън. Ама както и да е – на садийата фостата!!!
В на4алото като дойдох малко го хейтвах тоа студенски грат, ма са ве4е ме кефи. Ни6то 4е разправяха как на6то оп6тежитие било от преди 90 години! Тате, в 4италнята на първия етаж има стриптисбар! Баси кефа, а!
(тук Калайджиев старши се просълзи за първи път)
Змей загорянин сам ас, ей! Оня ден ходих да поденся на едно парти на икономи4еския, писаните беха напомпани като гуми на уазка. Ама нeма по-големи джуки от твойте, мам4е, споко! Кво друго да ви реда? Сека ве4ер джиткаме с френд4етата по дискоте4ките, би4име зверската, голем ек6ън е! 6матките ги праиме ле6 - играеме на пролет, ние садиме, те цафтат ду6иците! Халюцки на MAX! Избухвация на MAX!
Мамо, университета излезна сас супер яка оферта таа година – доведи ни студент, спести половината такса, така 4е 6ерни им там на френд4етата по село да се готват за догодина. Ама си е трудни4ко, па и културологиата си е сложни4ка като спецялност. Ина4е се е едно и съ6то. Сутрин трипваме с едно бус4е до софийскиа. Пове4ето лекции са бая тегава 6итня – анти4на култура, средновековjе. Даскалите пове4ето ги апе ку4ето. Ама асистентката по културна иденти4ност много си я лайквам, големо пар4е, милф4е! И наете ли кво, 6е пи6а курсова работа - сравнение на 4алгата от 90-те години на миналия век с тая от 4етрите десетилетя на тоа. KYEF! Нажебен сам со знаниа като лайно с витамини, хахаха!
(тук и госпожа Калайджиева се просълзи от умиление)
С саквартиран4ето тука си говорихме да идеме да стажуваме у некоя телевизийка, малко уорк, да изкарваме по некой лев, се6 ли се? Лев4е-кеф4е! Ама Дейвид от горниа ета6 вика, 4е било комплицирано. Как го каза – 4е било голема 6уробаджана6тина, или па каза куробаждана6тина, голем имидж е тоа Дейвид! Мошевни4е, хахаха!
Помежду другото, тате, може ли да ми хелпне6 с некой лев, че ина4е 6е стане голема сдухвациа тука. Сори 4е те муфта пак ама нема на4ин - адски се спи4ам без кинти.
Тате, намерих и едно фитнес4е тука – програмите си4ки са като на Релефа! Ма6ината боооог!
(„това е моето момче“, каза тихо и с гордост баща му, след тези изречения)

В4ера па се сдарпах с ено професор4е тука. Тоа некролог да земе да ми разпраа, че Гошо от По4ивка и Дражето от Ямбол не требало да влизат у учебната програма за гимназиите! Таратанци ше ми балбука тоя каун! Мене некой като ме барне за тиа пи4ове го навирам на мишката у дупката. Ей, викам, къф си ти да барбориш за Гошенцето и Дражичката бе, ако не беха те немаше да знаеме кво е поезия! И после си бих камшика. Ако иска да ме къса, боли ме фара! Дреме ми на инжектопляктора!


Стига толко сам писал, вече нема инспирей6ън.
Много поздрави по село!

С оби4:
Джъстин

16 октомври 2048 г.

Валери и Преслава Калайджиеви се спогледаха и едновременно се разплакаха от щастие. После отидоха да гледат сериала и разочаровани установиха, че са пропуснали първите 15 минути. На другия ден, тя с гордост разказа на колежките си в детската градина, а той дълго обясняваше на футболистите, детайлно разказвайки приключенията на сина си. Всички дружно предричаха на Джъстин голямо бъдеще – минимум културен министър. Точно в такива млади и енергични хора е надеждата на България, твърдяха всички близки и познати.

Прочетете още:
(f)Art или за съвременното изкуство... в кавички 

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит