Пропускане към основното съдържание

Десет важни правила за оцеляване в градския транспорт


Градският транспорт в София е едно специфично пространство, в което важат строги правила. Те по нищо не си приличат с общоприетите схващания за морал, етика, добро и зло, лично пространство, със законите и с нормите на правото. Автобусите, трамваите и тролеите на нашата столица биха могли да се изучават в часовете по география, биология, химия, физика и логика – като съвсем различна единица на познанието. Настоящото ръководство за оцеляване е изработено с благородния стремеж да улесни начинаещите пътници, които смятат, че градският транспорт в столицата е обикновен и достъпен начин да се придвижват от една точка до друга.

Предупреждение за неопитни! Ако се наложи да влезете в наземния софийски градски транспорт, тези десет правила ще ви бъдат жизнено необходими. 

1. Никога не се разсейвате на спирката 

Ако желаете да влезете в някое возило в пиков час, ще забележите настръхнала съвкупност от хора, чакащи на спирката. Присъединете се към тях и заемете позиция. Изгодното местоположение е ключово за влизането в превозното средство. Но внимавайте – то не е постоянно – необходими са някои основни познания по теория на вероятностите, теория на елементарните частици, теория на риска и теория на глупостта, за да изчислите няколко важни фактора. Първо – дължината на автобуса и разположението на вратите. Второ – настроението на шофьора, който може да реши да спре както 20 метра след спирката, така и 20 преди нея. В такъв случай – бъдете готови да тичате, да удряте с лакти и да спъвате. Имайте предвид, че някои опитни пътници пазят мястото си пред вратата по-умело, отколкото Меси пази топката. Трето – внимавайте с други автобуси. Ако друг автобус спре пред вашия, дори и най-перспективната позиция губи своята сила. Четвърто – ако останете в средата между двете врати, необходимо е да изчислите коя опашка върви по-бързо. Никога не променяйте решението си. Имайте предвид, че хора, изглеждащи най-трудно подвижни, са най-пъргави при влизането. Ако автобусът изглежда претъпкан, има размазани лица по прозорците, крайниците на хората стърчат през вратите и им пречат да се затворят, не се отказвайте. Мушнете се пред някоя по-напориста баба, тогава шансовете ви да се натъпчете вътре са огромни. 

2. Ако сте чувствителни към миризми или имате слаба имунна система – откажете се! 

Професионалните сомелиери ще ви кажат, че с течение на времето първичните и вторични аромати на виното се превръщат в букет. В превозните средства на софийския градски транспорт за този процес са необходими секунди. Специфичните миризми на чорапи, чесън, пот, бензин, салам, болни зъби, ракия, мокро куче, газове и мърша се смесват в една великолепна симфония от аромати със забележителна гъстота. Ако някой от пътниците случайно се е изкъпал, измил си е зъбите, облякъл е чисти дрехи и се е напарфюмирал – лошите миризми побеждават неговото ухание и това още повече замъглява въздуха. В никакъв случай не поемайте дълбоко въздух. Най-добре носете носна кърпичка, маска или противогаз. Имайте готовност да пътувате със затворени очи. Не разчитайте на отварянето на прозорци (които по правило са заяли) и на врати, защото когато вратите се отворят: първо – влиза миризма на смог и изгорели газове от автомобили, която се обединява с благоуханието вътре и второ – влизат още хора. След няколко спирки се свиква, споделят най-опитните, но ако нямате имунитет да издържите на свирепа вирусна атака, по-добре преустановете пътуването. 

3. В никакъв случай не разчитайте на точността и разписанието

Някои хора сигурно са забелязали, че на спирките има закачени табла с разписание на автобусите, трамваите и тролеите. По часове и минути. Никога не се доверявайте на тази подвеждаща информация. В последните години някои спирки са снабдени и с модерни табла, които показват движението в реално време, дори часа и температурата. Имайте предвид, че (освен когато са изключени по някаква причина) те често лъжат. Ако там пише, че остават 3-4 минути до пристигането на вашия автобус, това не означава, че той няма да дойде в същата секунда, или след повече от 10-20 минути. Задръстванията и повредите са трудно предвидими. Понякога повече от половин час няма никакъв автобус, а след това идват осем един след друг и в последните шест се ширят по един-двама души, а в първите оцеляването е на предела. Така че – ако имате важна среща или бързате, подходете към разписанието с необходимата доза съмнение. 

4. Внимателно анализирайте поведението на останалите пътници

Архетипните образи в софийския градски транспорт биха довели дори Юнг до неподозирани разкрития. Всеки пълен автобус би могъл да послужи за психоанализа на емоциите, възприятията, вниманието, функционирането на мозъка и междуличностните отношения на българското население като цяло. В тази слабо изследвана област на науката важно е да се опитате да избегнете три основни типажа. Тихите луди. Агресивните луди. И всички останали луди. Там често се срещат и общителни хора над средната възраст, които – ако се окажат в близост до вас, могат да ви въвлекат в непринуден разговор на тема политика, икономика, здравеопазване, образование, философия, има ли живот след смъртта и сами ли сме в космоса. Дори и да сте със слушалки в ушите, това няма да ви помогне – те се приближават до вас, побутват ви по гърба, рамото, ръката или крака и започват да говорят. Пазете се също от мъже, които свирят на акордеон. Макар и да ви изглеждат безобидни, има опасност да станат настъпателни и агресивни, ако откажете да им дадете стотинка. Полезно е да се знае, че в автобусите бродят и сексуални маниаци (виж правило номер 6). 

5. Избягвайте най-студените зимни и най-горещите летни дни 

Повечето машини на градския транспорт са оборудвани с климатик, който обикновено духа студено през зимата и топло през лятото. Дори и да е изключително мощен, климатикът няма никакъв шанс да затопли или разхлади помещение, чиито врати не са затворени, защото от тях стърчат човешки крайници. Затова, бъдете внимателни, когато подбирате облеклото, с което ще се возите в градския транспорт. През зимата „дрес кода“ включва топло яке, няколко блузи, шапка, шал и ръкавици. Бъдете готови да ги събличате поетапно, ако возилото се препълни. Обувките трябва да са здрави и да издържат поне още 4-5 човека, стъпили върху тях. През лятото в никакъв случай не обувайте сандали. Похвалното е, че през юли и август на цената на едно билетче, можете да се насладите на безплатна спа процедура, с която да се отървете от излишните токсини, но внимавайте, защото е изчислено, че за 15 минутен престой в подобен автобус човек губи около литър и половина вода. Носете си шише с вода и го ползвайте в случай на обезводняване или гадене. Консумацията на храна 30 минути преди качването в автобуса не е препоръчителна. 

6. Ако сте жена в детеродна възраст - пазете се от забременяване 

Пълните автобуси създават непринудени интимни отношения, които събуждат звяра у някои мъже. Ако сте жена, в никакъв случай не се обличайте предизвикателно, не носете тесни панталони, поли или рокли. Дълбоките деколтета също са забранени, защото винаги ще се намери някой, който да се извиси с любознателен поглед над вас. Обикалят и фетишисти, които снимат с телефоните си и после може да се познаете на клипче в интернет. В никакъв случай не се хващайте с две ръце за пилон, защото това предизвиква мъжката фантазия. Когато се качвате в пълен автобус, опитайте се да достигнете до прозорците и там заемете защитна позиция. Най-добре – носете си спрей. 

7. Никога не опитвайте да изпреварите пенсионер и да седнете преди него 

Не заставайте на пътя между баба, носеща пълна чанта с надпис „най-здравата торбичка“ и най-близката свободна седалка, ако не искате да бъдете премазани или охулени. Имайте предвид, че някои от най-безобидно изглеждащите баби владеят хватки като тигрово тръшване, драконово усукване на врата, изгарящ чук, лавинна кървава неделя и надгробен камък, още от времето, когато световната федерация по кеч не е била измислена. Ако сте бременна жена знайте, че да впечатлите някои пенсионери с корема си е по-трудно, отколкото да изненадате шофьор на маршрутка с непозната псувня. Не разчитайте на съчувствие. Най-много да се наложи да слушате истории за това как са живели бременните жени в София преди половин век. Не забравяйте, че пенсионерите се чувстват в свои води в софийските автобуси, защото някои от тях са им връстници. 

8. Пазете се от контрольорите, които се движат в глутница 

Контрольорите са особена форма на органичния свят, която не подлежи на класификация. Срещат се и вежливи представители, които дори казват „благодаря“ и „приятен ден“, ако им подадете билетче. Но има такива, които ловуват на глутници. Те са хищни животни, които имат склонност към агресия – обграждат плячката и не я пускат, докато не им даде желаната сума. Ако хванат нередовен пътник, те бързо се насочват към личната му карта и, заплашвайки да му напишат акт, не я връщат докато не си получат глобата. В случай, че попаднете на подобна глутница, най-добре е да слезете от автобуса, дори и да разполагате с билет, защото те – подобно на катаджиите, винаги биха могли да открият някакво нарушение. Например ако сте застанали на стъпалата и пречите на затварянето на вратата, ако случайно държите храна (или тя се подава от найлонова чантичка), ако се опитате да защитите друг пътник, когото глутницата е заловила, или ако дишате по-учестено. В случай, че нямате билет, защото на спирката ви не се продават и шофьорът ги е свършил или не ви чува, защото е надул Драгана Миркович, и за ваш лош късмет попаднете на подобна глутница, бързо им подайте 20 лева. В противен случай – животът и здравето ви са в непосредствена опасност. 

9. Изпразнете достъпните джобове! Ако носите чанта или портмоне, стискайте ги здраво с две ръце и не ги изпускайте от поглед! 

Освен жадни за пари контрольори, из превозните средства на градския транспорт бродят и сръчни джебчии. Те също са в групи. Някои от тях са деца. Ако носите чанта е възможно в определен момент да усетите, че държите само презрамката. Или с изненада да установите, че ципа е отворен, или дъното е срязано с бръснарско ножче. Виковете "Помощ!", "Няма ми го портмонето!", "Дръжте крадеца!" и "Обраха ме!" няма да ви помогнат, защото дори да уловите непосредствения извършител, той почти винаги е подал плячката на друг – докато дойде полицията от портфейла ви няма да има и следа. Най-много да ви обявят за лъжец или да ви хванат контрольорите, че сте без билет и без лични документи. Затова ползвайте само вътрешните си джобове и никога не изпускайте от поглед чантите си. В никакъв случай не се качвайте в автобус с раница на гърба. 

10. Забранени автобусни линии 

Казват, че най-опасните места в света били вулканът на остров Ява, торнадовият коридор в Оклахома и експлодиращото езеро Киву в Руанда. Това е защото не са научили за автобуси като "111" и "310". Из тях и други линии, обслужващи "миролюбивите софийски квартали", бродят наказателни бригади, за които перфектната петъчна вечер включва скачане върху главата на случайно попаднал в автобуса им човек. Има дни, в които това може да се случи и на самия център на столицата. Следете програмата на футболните мачове! Българският футбол отдавна не може да напълни стадион, но понякога пълни автобуси, трамваи или тролеи с така наречените ултраси. Ако случайно попаднете със синьо яке сред ултраси на ЦСКА или с червено в агитката на Левски и не успеете да докажете клубната си принадлежност като изпеете "Червено-бяла любов" или "Завинаги оставам аз Левскар", има сериозна вероятност завинаги да останете в криминалната хроника. Дори да не ви "разкрият", имайте предвид, че автобусите с феновете се клатят като кораби посред буря, а много често ултрасите си взимат за вкъщи части от тях – аварийни чукчета, тръби, седалки... Не стойте близо до прозорците, защото от противниковата агитка често чакат такива автобуси и ги замерват с камъни, димки и бомби. Затова местоположението на стадионите и програмата за футболното първенство ще ви е от полза. 

Предупреждение за наивници! Настоящото ръководство не гарантира оцеляването ви в градския транспорт на столицата. Спазването му би могло да ви е от полза, но никога не забравяйте, че опасностите в джунглата са много повече, отколкото е възможно да бъдат описани.


Прочетете още:

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит