Пропускане към основното съдържание

Сблъсък на галактики

Във Факултета по журналистика ни учеха, че една новина трябва да отговори на няколко основни въпроса. Кой? Къде? Кога? Как? Отговарям бързо. Преди една седмица, в „София, братче, центъра на просветата“, с ударна вълна, разпространила се във времето и пространството, се сблъскаха два галактики. Културата. И Слави Бинев.

Галактическата българска култура редовно участва в подобни сблъсъци. Носейки се в мултикултурната вселена, тя сякаш е разположена така, че да привлича ударите на околните. Само в последните 25 години тази галактика получава от всяко правителство и всеки парламент по няколко звезди, които се опитват да я озарят със собственото си великолепие. Сега обаче културата има срещу себе си не просто някое мимолетно сияние, а друга галактика. Може би и това е причината ударната вълна от сблъсъка все още да не е отшумяла, въпреки че българите сме свикнали да бъдем свидетели на астрономически глупости, сътворени от политиците.

Има ли някой, който си мисли, че да наричаме господин Славчо Пенчев Бинев „галактика“ е пресилено? Давам факти. Първо: абсолютен балкански шампион по таекуондо, треньор и международен съдия по таекуондо, член на Изпълнителния комитет на БОК... Второ: главен акционер и председател на борда на директорите в "Ер-систем" АД, холдинг, включващ над сто дружества в сферата на охраната, развлекателния бизнес, строителството... Трето: "БИАД"! Четвърто: архонт! Пето: евродепутат... два мандата!!! Да продължавам ли? Какво по-логично от това в тази пъстра биография да се включи и шесто: председател на парламентарната комисия по култура и медии? Откъде накъде някакви хора ще протестират срещу това логично назначение? Какво толкова ще ѝ стане на културата ни?

В "Ерос и култура" Фройд разглежда културата като „сума от успехи и начинания, с които нашият живот се отдалечава от животинските ни предшественици и което служи на две цели: на защитата на хората от природата и на реализирането на човешките взаимоотношения“. Та не се ли е борил Слави Бинев за това цял живот? Нима таекуондото, охраната, развлекателния бизнес и строителството не ни отдалечават от животинските ни предшественици? Кой може да каже, че БИАД и Европейският парламент не допринасят точно за защитата на хората от природата и на реализирането на човешките взаимоотношения?

Кои са Йосиф Сърчаджиев и Александър Морфов за да казват, че Бинев не е подходящ кавалер на културата? Какво разбират те от парламентарни комисии? Парламентарните комисии не стоят ли много по-близо до БИАД, отколкото до Народния театър? От Патриотичния фронт обясниха, че назначението станало за няколко минути. А на въпроса „Кой предложи Бинев“ отговорът е изяснен – Цветан Цветанов. Никакво задкулисие. Уважаеми протестиращи в градинката Кристал, защо нападнахте Слави Бинев без да му дадете шанс да ви покаже как се работи за културата? Каква по-голяма реклама за родната култура от това Бинев да кове законите за нея?

От друга страна, българските творци напоследък с огромно желание протестират срещу решенията на своите управници. Днес сякаш всички проблеми на родното изкуство и култура се приписват на Бинев и Рашидов, което е прекалено – мълчаливо одобряваме Борисов и Цветанов, Сидеров, Бареков, Миков, Симеонов и Доган, а плачем срещу хората, назначени от тях. Бинев е отхвърлен още преди да покаже „уникалните“ си административни способности. Даже Вежди го бойкотира, вероятно доволен, че протестите срещу Бинев ще накарат протестите срещу него самия да замлъкнат.

В сблъсъка на двете галактики обаче има нещо странно. И то се крие не във въпросите кой, къде, кога, как, а във въпроса защо. Защо парламентът назначи точно Слави Бинев на този пост? Много ли е трудно да се предположи, че това ще предизвика реакцията на Морфов и компания? Без да надценявам прозорливостта на парламентарните ни сили, искам да предположа, че ефектът от това абсурдно назначение е търсен. Една седмица всички медии нищят сблъсъка на Бинев с културата, докато през това време сме свидетели на поредните наводнения в едни градчета, отдалечени от „центъра на просветата“. В същото време разни баби и дядовци се редят на опашки, за да си изтеглят спестяванията. Онова прословуто тефтерче на Златанов е безследно загубено. А Брюксел и Путин карат Борисов и Плевнелиев да се чудят какво да обясняват за Южен поток. Но ние си обсъждаме Бинев и неговата велика комисия...

Да предположим, че утре държавата остане без газ, без банки, без пари. Наводненията продължат. Цената на тока и парното се увеличи още. Да предположим, че тази зима се окаже по-тежка от миналата. Какво биха направили българските политици? Кое е по-лесно – да обясняват защо не си вършат работата, или да назначат Бат' Сали в комисията по околна среда и да се подсмихват, докато гледат по централните новини протестите на еколозите?

Прочетете още:
Гьобек Битие 

Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит