Пропускане към основното съдържание

Изгубени в програмата

Бай Петко-Младежа стана още в 4 сутринта. Побърза да слезе на приземния етаж на къщата, където беше селската кръчма. Забърса трите маси, сложи пет бутилки мастика във фризера, зареди нов кег с наливна бира, после се зае да мие купените вчера картофи, домати, краставици, лук и люти чушки. Събуди жена си в 5 часа и ѝ даде следните задачи – да смете кръчмата, да измие прозорците, след което да подготви специалитетите на заведението: шопска салата, картофена салата, кебапчета, кюфтета, шкембе чорба и пържени картофи. През това време бай Петко смени една изгоряла крушка и отиде да наточи домашно вино от мазето. Днес беше най-важният ден в годината – денят на изборите. И кръчмата щеше да започне да се пълни с посетители още преди обед...

Селото се гордееше със своите „будни“ жители – винаги беше на едно от първите места по избирателна активност. А секцията беше единственият повод за оживление около отдавна затвореното училище, което се намираше точно срещу кръчмата на бай Петко и въпреки забраната за продажба на алкохол и агитация в изборния ден, пластмасовите масички се пълнеха с дядовци, които се черпеха и обсъждаха защо и за кого са гласували. Политическите пристрастия на старците не бяха тайна за никого и всеки път след избори те повтаряха едно и също, но го правеха с присъщата за възрастта им патетика.

Но тази година бай Петко беше решил да се отличи с търговска находчивост и освен за чиниите и чашите на своите клиенти, да се погрижи за разнообразяването на политическия диалог.

Както и на изборите за евродепутати, предишните парламентарни избори и президентските избори, дядо Киро беше първи. Влезе в 8:30 в кръчмата, облечен с костюма от сватбата на внучката си, поръча си чаша кафе и пусна телевизора.

– Гласувах – възторжено съобщи той на кръчмаря с глас във фалцетния регистър.

– За кой, бе? – попита учтиво бай Петко, докато наливаше горещо кафе в чашата. Изборната тайна беше нарушена веднага след първата глътка кафе:

– За Бойко. За кой да гласувам – за комунистите ли? Или за оня Байряков?

Това беше моментът бай Петко да изпробва своя подготвен специално за днес подход. Той отиде зад бара, извади едни листове, сложи очилата и произнесе тържествено:

– "За сигурност... за функ...циониране на държавата. За мебелизиране своите усилия и потенциала на публичния и частния сектор, гражданската енергия за определяне на верните решения за разформиране на държавата. За да очертаем ясна перспектива за развитието в по-дълъг хоризонт до 2030 година!"

– Каква 2030 година, бе, аз съм на 85...? Какви са тия глупости, дето ги четеш, бе, Младеж? - ококори се дядо Киро, докато фалцетът му правеше пируети из въздуха.

– За това си гласувал ти! Това е на Бойко програмата! - гордо заяви кръчмарят и се усмихна.

– Абе ти нормален ли си? Аз гласувах за Бойко, за да не дойдат пак комунистите и Доган!

С това завърши литературното четене от програмата на ГЕРБ в селската кръчма.

Дядо Киро седеше пред изпитата си чаша кафе и гледаше телевизора, по който съобщаваха за изборни нарушения, когато в кръчмата докуцукаха, хванати под ръка, бай Георги и чичо Митко. Чичо Митко беше на 67 – най-младият от компанията.

– Влизайте бе, комунисти мръсни! - приветства ги дядо Киро и ги покани на масата.

– Младеж, сипи по една наливна биричка и по едно шкембе на мене и на тоя предател – обърна се към кръчмаря бай Георги с пресипнал глас. После обясни на дядо Киро защо е нарекъл така приятеля си:

– Тебе поне си те знам, че си фашист. Ама заради такива като тоя тука – той посочи чичо Митко – няма да се оправи държавата... Гласувал ми за АБВ!

– За оня дето не може да говори ли да гласувам? - оправда чичо Митко решението, взето в последния момент в тъмната стаичка.

Дядо Киро отсъди като цар Соломон:

– И АБВ, и БСП – все комунисти! Бойко ще ви оправи всичките.

Кръчмарят прекъсна спора, донасяйки бирите и веднага започна да чете  на бай Георги от своите листове, доказвайки отново, че четенето не е от най-силните му страни, а старецът го гледаше объркано и се споглеждаше с останалите:

"Смятаме да продължим и поободрим публичната инквизици...онна програма Растеж и развитие на регионите. Тя е крачка към приемане на национална инквизици...онна програма, осигурена от национален  инквизици...онен фонд, формиран с европейски и държавни средства, както и с пари от търговски банки. Да улесним кремирането на реалната икономика, на малкия и средния бизнес чрез Българската банка за развитие и чрез механизма на екстремното застраховане."

Бай Георги подуши бирата си и направи следния извод:

– Вече ме е страх да пия при тоя младеж. Полудял е! Кой знае какво слага в бирата.

– Не бе – поясни седящия отсреща дядо Киро – това, дето го чете, е програмата на партията ти. Да разбереш за какво си гласувал.

– Глупости. Аз гласувам за Бесепето, щото при бай Тошо си беше най-хубаво.

– Младеж, я прочети и на чичо Митко за какво е гласувал! - прекъсна го дядо Киро. Кръчмарят не чакаше втора покана, отвори на последната страница и зачете:

"Запазване на валутния брод и програма за подготовка на българската икономика за участие в ерозоната. Използване на бюджетния дефект, изключено за инвестиции. Промяна в данъчната политика, която да повиши справедливостта – въвеждане на данък върху операциите на финансовите пазари."

– Е, видя ли сега? Данък върху операциите! Ходи се оперирай сега! Кой ще ти плаща данъка? Предател! - размаха ръце към приятеля си бай Георги.

Чичо Митко поръча пакет фъстъци и емоциите се поуспокоиха. Кръчмарят започна да обяснява как обикалял цял ден из града да събира програмите на партиите, дори на няколко места го почерпили с кафенце. На обяд компанията хапна по две кебапчета с пържени картофки и дядовците се прибраха вкъщи да подремнат.

Точно в 1:55 следобед, както всеки друг ден от годината, в кръчмата довлачи крака най-редовният клиент – Ваньо, познат на света като Малкия Aспиратор. Той беше на 70 години, горд син на Аспиратора, когото след смъртта му наричаха Цистерната – това прозвище поради това, че в последните си 4 години и 6 месеца беше успял да "аспирира" точното количество спиртни напитки, което би напълнило до краен предел цистерната, с която зареждаха бензиностанцията пред селото. За информация на по-любознателните читатели – тази цистерна побираше точно 5 500 литра. След смъртта му агенти на ЦРУ тайно бяха изровили тялото му, за да може черният дроб да бъде изследван в Университета на Флорида. Но да се върнем на Малкия Aспиратор. Той така и не беше успял да достигне Гинесовите висоти на баща си. Но опитваше. Всеки ден. Без да го пита, кръчмарят му донесе студена двойна мастика. След като гаврътна водната чаша, Малкия Aспиратор нареди:

– Мани ги тия политики, Младеж. Пусни Манчестър Юнайтед и Евертън. И сипи още едно.

– Ти не ходи ли да гласуваш?

– Ха! - отвърна Малкия Aспиратор и потъна в мълчание, докато с философски поглед и леко присвити очи започна да следи случващото се на "Олд Трафорд". Няма да е пресилено, ако кажем, че кръчмарят бай Петко дължи добрата си физическа форма именно на Малкия Aспиратор - по този клиент спокойно можеше да се свери часовник, подчинен на формулата, че след първата чашка двойна мастика (която често изпиваше на екс) Малкият Aспиратор поема точно по 100 грама на всеки 15 минути. Когато мачът свърши и дойде време за лондонското дерби, той успешно беше преполовил втора бутилка. Тогава му се наложи да отговори по същия начин както преди малко на гръмогласното заяждане на дядо Ставри, гласящо:

– Абе, Аспиратор, ти от пиене намери ли време да гласуваш? Или няма как да уцелиш квадратчето...

Дядо Ставри побърза да изкрещи и към кръчмаря:

Сипи едно вино за победата, Младеж! Днес взимаме властта! Номер тринайсет! Бареков! Да живей! - и продължи в същия дух до момента, в който му се наложи да затвори уста, за да отпие. Тогава бай Петко успя да улови момента, за да му прочете от своите скъпоценни листове:

"България без цензура" има ясна и балсамирана позиция по отношение на кризата в Украйна. Тя е порноевропейска, против инвазия в Украйна, но и против икономически санкции за Русия..."

– Какво е това, бе, Младеж? Да не е учебник по история за 9-ти клас?

– Слушай! Програмата му е това. На Бареков.

– Да живей!

– Слушай сега: "Ако все пак бъдат наложени санкции на Русия, тогава на дневен ред ще стои въпросът какви компре...сации ще получи България особено в енергийната сфера и ще бъдат ли те достатъчни. Ситуацията в Украйна трябва да се следи влизателно и експортно, България трябва да е винаги добре информирана какво се случва в тази част на света и винаги да е плътно с Европейския съюз".

– Браво! Умно момче е това, бе! Виж как ги е измислило тия работи! И с международно мислене. Голяма работа, ей! Плътно с Европейския съюз! Плътно! А така! Наздраве!...

Тук е моментът да уточним, че цял живот дядо Ставри беше работил като физкултурник и никога не спираше да крещи. Ентусиазмът му винаги беше всепоглъщащ. Скоро след като преполови бирата си, на масата седнаха съседите му Коце и Живко. Те бяха братя и всички в селото не изпитваха нужда да проявяват излишно въображение, наричайки ги „Братята“. Към компанията им се беше присламчила и баба Мара – една от малкото жени, посещаващи кръчмата.

Ако си представим любопитният разговор, който проведоха въпросните лица, под формата на пиеса, той би звучал така:

ДЯДО СТАВРИ: (крещи) Гласувахте ли?

КОЦЕ: Гласувахме.

ДЯДО СТАВРИ: За кой?

КОЦЕ: (разпалено) Аз за патриотите. Нали съм патриот! Ама тоя родоотстъпник... него питай за кого е гласувал!

ДЯДО СТАВРИ: За кой, бе, Живко?

ЖИВКО: За ДПС.

ДЯДО СТАВРИ: За ДПС? Как така за ДПС, бе?

ЖИВКО: Така. Аз му казах на Коце, че ако не ми върне пръскачката за лозето и казана за ракията, ще гласувам за ДПС. Нека му е сега!

КОЦЕ: (още по-разпалено) Кога не съм ти давал аз пръскачката на тебе, бе, изменник такъв?

ЖИВКО: Не искам да ми я даваш, а да ми я върнеш. Да си стои при мене. Тате на мен я остави. На ти сега!

ДЯДО СТАВРИ: Абе вие заради тая пръскачка сте готови да се избиете.

ЖИВКО: И за казана!

БАБА МАРА се намесва в разговора: Мъжка му работа. Освен това и двамата сте гласували за лъжци.

ДЯДО СТАВРИ: Маро, а ти за кой гласува, бе?

БАБА МАРА: За Костов! За Реформаторския блок!
ДЯДО СТАВРИ: (готов да се разплаче) Защо, бе, жено? Тия няма да влязат! Що не гласува за Бареков? Той ще вдигне пенсиите, нали го слушах!

БАБА МАРА: Ще вдигне той! На баба Пенка полата ще вдигне! Костов е най-умният политик!

КРЪЧМАРЯТ донася по една мастика и това слага край на политическата дискусия.

И така, след като и четиримата отпиха от чашите си, бай Петко зачете от своите листове, а клиентите му слушаха присъдите си:

"През последните години ДПС участва активно в развинтването на селското стопанство у нас. Наши експорти взеха участие в израждането на пред...при...съедини...телната програма Сапард в процеса на договориране на парламентите за развинтване на земеделието у нас през първия планов период – от 2007 до 2014 година."

– Кой това? Патриотите ли? - попита дядо Ставри.

– Не. ДПС е това. Слушайте сега за патриотичния фронт: „Възраждане на българската икономика, симулиране на българско производство и спешно понижаване доходите на българите. Въвеждането на данъчни, счетоводни и лизенционни облекчения, както и създаване на национален форд за подпомагане на малките и средни предприятия.“

– И внука има Форд – каза баба Мара – дай за моите, кажи за Костов.

– Слушай: „Интергрирано и провлачно електронно уравнение в държавната и общинска администрация за понижаване на качеството на предлаганите услуги за фирми и граждани, намаляване на цената на тези услуги, времето за тяхното предсказване и намаляване на възможностите за корупция в уравнението. “

Компанията стигна до консенсус, че, след като нищо не разбират от думите в програмите, значи тези програми са много умно написани. Десет минути преди седем в кръчмата се бяха завърнали и сутрешните ни герои: дядо Киро, бай Георги и чичо Митко. Те тримата се настаниха на втората маса, заедно с тях пиеше и кръчмарят, а на третата дремеше Малкия аспиратор, който беше намалил честотата на мастиките на половин час, което се случваше привечер.

Телевизорът пращеше, докато старците се вълнуваха в очакване на първите прогнозни резултати от изборите. Всеки спореше с останалите, но най-много упреци получи кръчмарят бай Петко – за това, че не е намерил време да отиде до училището да гласува и някой заблуден студент щял да избира вместо него кой да го управлява.

Точно в 19 ч. телевизорът угасна, последван от осветлението в кръчмата и бръмченето на хладилника. Първият миг тишина беше последван от звучна псувня на дядо Ставри, който каза какви ги мисли на „енергото“. После кръчмарят донесе две свещи, сложи ги на масите и всички замлъкнаха. От мрачната маса на Малкия Aспиратор се чуваше тихичко похъркване.

Настроението постепенно спадаше и надеждата токът да дойде отново постепенно започваше да клони към минимум. Усещайки вероятността да загуби клиентите си в най-важния ден от годината, бай Петко-Младежа още веднъж се отличи с изумителен търговски ход:

– Предлагам да ударим по един белот. Да видим сега кой кого ще бие на изборите.
– Белотаж! А така! - викна дядо Ставри.

Останалите приеха единодушно. Картите бяха раздадени, а чашите – напълнени. Политическото противопоставяне беше разгорещило страстите и играчите често спореха и се обвиняваха в лъжи. Ето и какви резултати се получиха. На първата маса кръчмарят бай Петко-Младежа (не гласувал) и Коце (Патриотичен фронт) загубиха разгромно с 5:1 игри от крещящия „да живей“ при всяка ръка  дядо Ставри (ББЦ) и Живко (ДПС). На втората маса ГЕРБ и Реформаторския блок (дядо Киро и баба Мара) драматично победиха с 5:4 БСП и АБВ (бай Георги и чичо Митко) след контра на "всичко коз" в последната игра. Бай Георги протестираше срещу сметките, водени от дядо Киро, с любимата си реплика „писар никога не губи“.

После всички се прибраха по домовете си и заспаха. Победителите и победените. Малко след 11 ч., бай Петко събуди Малкия Аспиратор, сипа му още една мастика на изпроводяк и го заведе до вратата.

– Абе, Младеж... - изфъфли Малкия Аспиратор, досетил се внезапно за отминалите избори – Кой спечели днеска?

Още под влияние на драматичния белот кръчмарят отговори:

– ГЕРБ биха БСП, ама от БСП ги обвиниха, че са подправили резултата.

– А другите?

– Не питай. ДПС и Бареков съсипаха патриотите и негласувалите.

– Знаех си – измрънка Малкия Аспиратор и се затътри към дома си, където потъна в блажен сън.

***

А на другия ден?

На другия ден всичко си беше по старому. До следващите избори.



:
Прочетете още:
Художникът



Популярни публикации от този блог

"Хроники на неведомото" - откъс първи

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Кехлибарена броеница в жилестите ръце на сляп агалар, побелял не от мъдрост, а от горести. Видях я там, в Люлебургас, когато нашата мисия ми се струваше объркан детски сън, промъкнал се помежду военните кошмари. Вървяхме посред тоя превзет от нашата армия град, лутахме се из непознатите улици – мръсни от кал, кърви, от вселенската печал на току наченалия се двайсети век... Ние или улиците? – ще попита някой. Кой е изцапаният от тая безначална и безкрайна печал, лееща се като черен катран около нас, върху нас и вътре, в нас? Ние или улиците? И ние. И улиците. И всичкото. Но там точно, пред джамията, нещо ме предизвика да поспра за миг и да се обърна. Стъпките на другарите ми затихваха зад гърба ми, късноноемврийското слънце се радваше на триумфа на своето горчиво пладне, екотът от скорошните битки кънтеше в ушите на всич

"Хроники на неведомото" - откъс трети

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020)   В потвърждение на общоприетата истина , че немците са винаги точни , доктор Адолф Хамершмит никога не закъсняваше за своята смяна . Да , той ценеше своето време и не подраняваше за каквото и да било , но в неговите петнайсет години работа като медик не беше закъснявал дори и със секунда . Просто се появяваше точно навреме и толкоз . Правилото важеше не само за работата , а и за хокейните мачове , които посещаваше през уикенда , за съботните риболовни екскурзии с приятеля му Лайл , за семейните вечери и гостувания по рождени дни ( на рождените дни често пристигаше преди самия рожденик и го посрещаше ), за обществените събития , юбилейните срещи със съученици и разбира се , сбирките в клуба на Пазителите на Регламента . Олга , красивата съпруга на Адолф Хамершмит , която като девойка бе изключително ведра и разсеяна в своята целеуст

"Хроники на неведомото" - откъс втори

(откъс от романа "Хроники на неведомото", издаден от "Жанет 45" през 2019 година, номиниран за Роман на годината 2020) Той е сам, в тишината на своя свят. Слуша тишината. И пише. Нима е възможно да се живее по друг начин? Не, той не си е задавал подобни въпроси, застанал над петолинието, никога не се е питал защо и откъде идва всичко – отгоре или отдолу, отвътре или отвън, защо и как се излива върху грапавите листове, накъде трябва да полетят тези безбройни ноти... Та това са въпроси за философите, които прекарват живота си в размишления и препирни. Наричат караниците си дискусии или разисквания, но смисълът от всички пререкания си остава някъде в бръчките между ядно сключените им черни вежди. Нужно ли е да спориш, да прекарваш дните си в отчаяно търсене на някакъв смисъл, чиято дълбочина е безкрайна и няма как да бъде досегната дори и с помощта на най-ароматния тютюн и най-стипчивото вино? Думи... тези... антитези... те могат да вълнуват само ония хора, коит